XXVIII Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Аз съм тук за вас!

Реалността и действителността, в които живеем са многопластови. Случайният наблюдател вижда само външната обвивка, а вярващият все пак поглежда през повърхността навътре към същината.

Вярващият възприема реалността като присъствие на Бога, който обича. Яхве е име, с което Бог се открива на хората с думите: „Аз съм Вечният, Аз съм Този, който съм!” и това означава... Аз съм тук за вас във всеки миг от вашия живот и във всяка ваша житейска история. Аз съм тук за вас във въздуха, който вдишвате, в слънцето, което осветява деня ви, за да се трудите, в нощта, която се разпростира над вашия мир и покой, в храната, която ви дава земята, в красотата, която ви дава изкуството, в помощта, която получавате от знанията и техниката... Аз съм тук за вас във всичко, в което историята на човечеството успява и прави възможно.
Яхве е Бог на живота, а не Бог на смъртта. В моменти на болка, обида и тъга, когато мрачни сили искат да унищожат нашето щастие и радост, Той идва на помощ, изпраща ни надеждата като един истински дар, изправя ни отново на крака и ни спасява  дори в моментите, когато ни се струва, че губим всичко.
Сириецът Нааман от първото четиво и самарянинът от днешното Евангелие ще познаят този безценен подарък – присъствието на Яхве в техния живот. А това припознаване е онова, което наричаме християнска вяра, осъзнаването, че за да бъде живота ни пълноценен, той трябва да е винаги в пълнотата на Божия дар. И тук си задаваме въпроса - не сме ли и ние, понякога на мястото на тези прокажени, които вървят по пътя и просят помощ от Бога? Не сключваме ли лесно с Него в моменти на скръб обещаващи завети, просейки спасение?
Преживявайки някаква „проказа” под формата на страдание, може би Бог умело ще тества не само нашата издръжливост, но и нашата вяра – дали получавайки своето изцеление ще се върнем при Него, за да му засвидетелстваме признателност и обич. За разлика от десетия прокажен, другите девет остават на повърхността на действителността. Те не могат да поемат всички последици от обръщането, което се изразява в дълбока благодарност и засвидетелстването на великите Божии дела. Благодарността и това да станеш свидетел е нещо ежедневно, въпреки че е дело, което само е успяло да се върне от повърхността на очевидното!
И връщайки се към опорната точка в нашия живот, тези два модела на човешко отношение могат да бъдат извор на мъдрост за нас. Това означава, че ако се доверяваме на Исусовите думи в нашия живот, неволите ни „помежду другото” ще бъдат претворени в спасение, а може и чак да успеем да погледнем своя живот от дъното, отвътре навън и да осъзнаем колко много любов и сили ни обещава Бог, и колко много нашият любящ Бог вече е направил за нас. И нека не крием своята радост и благодарност, а да осветяваме с тях и други сред нашите ближни, които имат нужда от тях, лутайки се по пътя на спасението.

Последно променен на Събота, 08 Октомври 2016 17:20