XXIX Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Постоянството в молитвата

„Неволята учи на молитва” гласи една стара и невярна поговорка, защото неволята рядко е научила някого да се моли правилно.

Обикновено става дума за недоразумение, при което молитвата се възприема като кръпка към отчаянието и като магически опит на човека да принуди и насили Бог към определено поведение да изпълни желанията на молителя. Така погледнато в молитвата „Отче наш” думите „нека да бъде волята Ти” се превръщат в - да бъде волята ми. Който се моли така, постоянно е изложен на риск от огромни разочарования, защото често ще му се струва, че Бог е оглушал за хорските призиви. Наистина молитвата остава диалог по смисъла на това, че се случва между две лица - между Бога и човека, но правилно може да се моли само онзи, който се отнася с доверие към Бога и се оставя изцяло на Неговото водачество. Онзи, който е готов да чака в търпелива любов, има възможност и ще научи, че молитвата е винаги според Божията спасителна воля. От тази гледна точка виждаме и постоянството на вдовицата в днешното Евангелие в нова светлина. Не става въпрос с многобройни думи да досаждаме на Бог и да хлопаме на вратата му, за да се сдобием с нещо, което сме решили, че ни се полага и по право ни принадлежи. Смисъла и сърцевината на това сравнение се крие в постоянството и търпеливостта, с които вдовицата е готова да чака за това свое право. Нетърпението заради първоначалния неуспех води повечето от нас до големи разочарования и отчаяние, а това, от което всъщност имаме нужда е просителна молитва, така както ни учи и самия опит въз основа на ударите на съдбата, когато вярата ни е подложена на изпитание. И пак, този който поставя целия си живот под ръководството на Бога, няма да изгуби почва под краката си, чак и да е потънал до шия във водата. Защото нашият Бог е верен Бог, който никога не би допуснал неговите да пропаднат и това ни казва още първото четиво, което ни извесвтява за победата на израелците над амаликитците. Ако нагласата ни е подобна на Моисеевата, който с издигнати ръце се оставя на Божието ръководство, тогава трябва да имаме впредвид, че даваме възможност на Бог да промени нашата застрашена екзистенция и да ни обогати с дарове, каквито идват само от Него.

В заключение е важно да отбележим, че това Евангелие показва по забележителен начин опасността да интерпретираме притчите винаги алегорично. В алегорията всеки елемент има друго измерение на значението, но тук би било грешка да правим еквивалент мвжду Бог и съдията и да сравняваме упоритите молби на жената от Евангелието със суеверни опити да призовем Неговата воля. Постоянството в молитвата е посланието към нас в днешната притча, а това послание ни приканва към постоянна бдителност. И нека не забравяме, че молитвата не е акт, който насилва Божията воля, а акт, който ни отваря за неизчерпаемите дарове от Бога, които Той е приготвил за нас.

Последно променен на Събота, 15 Октомври 2016 21:48