Световния ден на мисите 2016 ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Световния ден на мисите 2016

Църквата -мисионер, свидетел за милосърдие

Скъпи братя и сестри,

Извънредният Юбилей на Милосърдието, в който Църквата живее днес, придава също така една специфична светлина на Световния Ден на Мисиите през 2016 година. Той ни кани да погледнем на мисията на народите като на огромно милосърдно дело, колкото духовно, толкова и материално. В действителност по време на този световен Ден на Мисиите, всички ние сме поканени да “излезем”, като ученици на мисионерите, всеки да предостави в служба на останалите своите лични дарби, своята креативност, мъдрост и личен опит, за да се извести посланието за Божията ласка и състрадание към цялото човешко семейство. Въз основа на мисионерския мандат, Църквата поема грижата за тези, които не познават все още Евангелието, защото тя желае всички да бъдат спасени и да могат да изпитат любовта на Господ. Тя «има мисията да известява Божието милосърдие, туптящото сърце на Евангелието» (Bulle Misericordiae Vultus, т.12) и да го провъзгласява по всички краища на земята, та да достигне до всеки човек, независимо дали е мъж, жена, възрастен човек, подрастващ или дете.

Милосърдието е извор на дълбока радост в сърцето на Отца, когато Той се среща с всяко човешко същество. Още от самато начало Той се обръща с любов дори към най-крехките, защото Неговото величие и мощ се разкриват именно в способността Му да се идентифицира с най-малките, отхвърлените, угнетените (виж Втор 4,31 ; Пс 86,15 ; 103,8 ; 111,4). Той е благосклонен, грижовен и верен Бог. Той е близо до тези, които са в нужда, за да бъде близо до всички, особено до най-бедните. Той се включва с ласка в човешката реалност, както биха го направили един баща или една майка в живота на своите деца (виж Иер 31,20). Терминът, който се използва в Библията, за да се изрази милосърдието ни препраща към майчината утроба и оттам чрез майчинската любов към нейните деца, тези деца, които тя винаги ще обича при всички обстоятелства, каквото и да се случи, защото те са плод на нейната утроба. Тук се касае за един съществен аспект на любовта, която Бог изпитва към всичките си деца и особено към членовете на народа, който Той е създал и който желае да възпита и образова. Изправено пред техните слабости и изневери, сърцето Му се вълнува и трепва от състрадание (виж Осия 11,8) и все пак Той е милостив към всички, Неговата любов е за всички народи и Неговата ласка се простира над всички създания. (виж Пс 144,8-9).

Милосърдието открива своята най-висша завършена изява във Въплътеното Слово. То разкрива лика на Отца изпълнен с милосърдие, то «говори за него и го обяснява с помощта на изображения и притчи, но преди всичко го въплъщава и го олицетворява » (Йоан Павел II, Енциклика Dives in misericordia, т. 2). Приемайки на драго сърце и следвайки Исус чрез Евангелието и Тайнствата, под действието на Светия Дух ние можем да станем милосърдни като нашия небесен Отец, като се научим да обичаме, както Той ни обича и като превърнем своя живот в безвъзмезден дар, в знак на Неговата доброта (виж Bulle Misericordiae Vultus, т. 3). Църквата сред хората на първо място е общност, която живее от милосърдието на Христос. Тя се чувства винаги гледана и избрана чрез Него с милосърдна любов и от тази любов Църквата черпи стила на своя мандат, тя живее от него и го известява на народите в един диалог изпълнен с респект към всяка култура и всяко религиозно убеждение.

С тази милосърдна любов Църквата свидетелства както в първите дни на църковния опит за много мъже и жени от всяка възраст и състояние. Значимото и нарастващо женско присъствие в лоното на мисионерския свят, в близост до този на мъжете, представлява красноречив знак за майчинската Божия любов. Жените, мирянки или посветени, а днес вече и многобройни семейства осъществяват своето мисионерско звание под ранообразни форми: от прякото известяване на Евангелието до благотворителната дейност. Заедно с Тайнството и евангелизаторското дело на мисионерите, жените и семействата често обхващат по-адекватно проблемите на хората и умеят да се изправят по- подходящ, а понякога и по безпрецедентен начин пред тях, като поемат грижата за живота, като отделят специално внимание повече на хората, отколкото на структурите, пускайки в действие всички хуманни и духовни средства за постигането на хармония, с изграждането на взаимоотношения за мир, солидарност, диалог, сътрудничество и братство, както в междуличностните взаимоотношения така и в по-широк аспект в обществения и културния живот и по-специално в грижата за бедните.

На много места Евангелизацията стартира чрез възпитателната дейност, чрез която мисионерското дело посвещава ангажираност и време, както милостивия лозар от Евангелието (виж Лк 13,7-9; Йн 15,1), търпеливо очаква плодовете след години на бавно формиране. Така са се надигнали способни хора да евангелизират, за да допринесат Евангелието да достигне до там, където никой не би очаквал да го види наяве. Църквата може да бъде наричана «майка » също и за тези, които ще могат в бъдеще да достигнат до вярата в Христос. Ето защо пожелавам светия Божи народ да упражнява с майчинска загриженост милосърдието, което толкова помага на народите, които все още не Го познават, не са срещнали и не са обикнали Господ. Вярата е наистина дар от Бог, а не плод на прозелитизъм. При това тя израства благодарение на вярата и милосърдната любов на евангелизаторите, които са свидетели на Христос. Когато се пръснат по пътищата на света от учениците на Исус се изисква тази несъизмерима любов, нека да се стремят да я имат към всички същата - както я имаше Господ. Ние известяваме най-добрия и най-великия дар, който Той ни направи: Неговия живот и Неговата любов.

Всеки народ и всяка култура имат правото да получат Посланието за спасение, което е дар от Бог за всички. Това е още по-необходимо, ако ние вземем предвид колко неправди, войни, хуманитарни кризи очакват да намерят решение днес. Мисионерите знаят от опит, че Евангелието на прошката и милосърдието може да донесе радост и помирение, правда и мир. Мандатът на Евангелието, « Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Светия Дух, като ги учите да спазват всичко, което Аз съм ви заповядал» (Мт 28,19-20) все още не е приключил. Напротив той ни ангажира всички в настоящия сценарий изпълнен със съвременни предизвикателства, да се почувстваме призвани за едно обновено мисионерско “излизане”, така както го посочих в Апостолическото Увещание Evangelii gaudium : «Всеки християнин и всяка общност ще разграничат кой е пътя, който Господ иска, но ние всички сме призвани да приемем този призив: и да излезем от собствения си комфорт и да имаме смелостта да стигнем до всички периферии, които имат нужда от светлината на Евангелието» (т. 20).

В тази Юбилейна Година се провежда 90-та годишнина на Световния ден на Мисиите, насърчен от Папската дейност за Пропаганда на Вярата и одобрен от Папа Пий XI през 1926 година. Така че аз мисля, че е уместно да се помнят мъдрите насоки на моите Предшественици, които се разпоредиха на това Дело да бъде посветени всички дароприношения, които всяка епархия, енория, религиозна общност, сдружение или църковно движение от всички части по света, биха могли да получат, като подпомогнат християнските общности, които се нуждаят от подкрепа, за да се даде устрем на известяването на Евангелието чак до краищата на земята. Нека днес да не се лишаваме от този жест на мисионерско църковно общение. Да не затваряме сърцата си в нашите собствени безпокойства, но да ги отворим до хоризонта на цялото човечество.

Нека Пресветата Дева Мария, икона свише на изкупеното човечество, мисионерски пример за Църквата, да ни научи всички, мъже, жени и семейства, да насърчаваме и защитаваме на всяко място живото и тайнствено присъствие на възкръсналия Господ, който обновява и изпълва с милосърдна радост взаимоотношенията между хората, културите и народите.

 

Ватикана, 15 май 2016г., Тържеството на Петдесятница

Папа Франциск

 

 

 

Последно променен на Събота, 22 Октомври 2016 18:56