XXXI Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от LK   

Исус идва към всеки

Днешното Евангелие ни разказва за един малък, богат човек от Йерихон, който евреите избягвали и презирали, защото като началник на митарите – главен бирник, събирал данъците за езическите потисници и при това доста внимателно се грижел за своето добруване.

 И този човек на име Закхей, служител на безчестието, до гуша затънал в собствените си грехове, изведнъж започва да се интересува от Исус, който преминавал през неговия град. Поради ниския си ръст и голямата тълпа, Закхей не можел да го види. Но не е важно колко нисък е нашият ръст, а колко високи са нашите духовни стремежи. Желанието да видиш Христос е първият и доста често неосъзнат порив за спасителна вяра. Никой не поглеждал нагоре към дървото освен Исус, който вижда духовния му ръст, отива в дома му и променя целия му живот.

Защо, обаче, този разказ е адресиран до нас? Най-вероятно, за да помислим как се отнасяме с тъмната страна от нашия живот, как възприемаме това Евангелие и как се оглеждаме в него – като главен герой или просто слушател или наблюдател. Дали ще намерим тук нещо специално, чувстваме ли, че Исус идва към всеки и при всеки един от нас, за да спаси онова, което е вече изгубено. Оттук проличава как се отнасяме към вината си, дали я поверяваме на Исус, който може да направи с нея само едно – да я прости или я задържаме вътре в нас, измъчвайки се, без да изпитаме утеха. Нека не се поставяме в тази ситуация, нека позволим на Бог наистина да влезе в нашите дълбини и да докосне душите ни така, както докосна душата на Закхей и напълно преобърна живота му и го дари с щастието да изпитва истинска радост от живота.

Днешната история ни учи да не поглеждаме снизходително към слабостите си, да не търсим извинения за тях, да не смекчаваме своите грешки, оставайки безмилостни към другите. Но днешният евангелски пример е най-вече насърчение за нас да се възползваме от добрия шанс, който ни се дава и да се „отървем” от вината. Достатъчно е само малко да се вгледаме в себе си и да забележим своите пороци и немощ, а след това можем смело да предадем този товар на Бог, който със сигурност ще го поеме с любов, отвръщайки ни с милост и опрощение.

Днешният разказ е не просто историята на митаря Закхей, а също и история за покаянието, копнежа и неутолимата жажда на всяка човешка душа да познае Бога, но също и жив пример за помирението на човека със себе си, с околните и с Бога. Един грешен човек се докосва до спасителната истина, превръща живота си в истинска праведност и дава плодове на неподправена святост! Каква по-голяма радост и надежда за нас от това, че Бог продължава да търси всички онези свои изгубени синове с невидими недъзи, скрити в душата, и колкото по-дълбоко тези недъзи са вкоренени у нас, толкова по-високо е възможно да бъдем възвисени!

Последно променен на Вторник, 01 Ноември 2016 07:38