XXXII Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от LK   

Често се случва, слушайки Евангелието да чуем разказ за това, че Исус е влизал в конфликт с управляващата класа на Израел – фарисеите и садукеите. Обикновено урока, който научаваме от сцените, в които те са главни герои е да не бъдем като тях и да не приравняваме авторитета на Писанието до авторитета на традициите, както и да не свеждаме вярата си до просто ритуалничене.

В днешното Евангелие се срещаме с богатата и аристократична прослойка на садукеите, представляваща  консервативна религиозна партия, която зачитала за своя Библия само петте Моисееви книги. В техните разбирания изцяло отсъствало понятието за човешкото безсмъртие, тъй като никъде в техните писания не се споменава нищо за възкресение на мъртвите. Въпроса, с който днес садукеите се обръщат към Исус се отнася за една вдовица, която се омъжвала седем пъти според  доктриналните възгледи от онова време . На пръв поглед този въпрос, чия жена ще бъде тя в небето, касае брака, но всъщност има подвеждащ характер. Исус, разбира се отново ще ги накара да замълчат. Като отговор на отправеното към Него питане, Той най-напред подчертава съществената разлика между живота на този свят, за чието поддържане е необходимо раждането на наследник, и живота на бъдещия свят, за който не е нужно да се осигуряват наследници, понеже това неземно и съвършено небесно съществуване е част от Божествения живот. В новия свят на Възкресението не е нужно да се женим или омъжваме и да се възпроизвеждаме, за да оцелеем, защото нашето преживяване с Бога не е ограничено до краткото и отминаващо време на този живот. И въпреки това, Исус се позовава на същия авторитет, както и садукеите – на Моисей, с тази разлика, че Той подсеща, че Бог се представя като Бог на живите и следователно всички трябва да са живи, та чак и онези, които вече са мъртви. Пасхалната тайна на нашата вяра не казва нищо друго освен, че не трябва да се страхуваме дори и от смъртта, защото Възкресението на Исус е решаващото спасително действие на Бога за нас. При такава новина, нищо друго не може да бъде фундамент на облика на нашия християнски живот, освен общението и единството на смъртта и живота в Христа. Защото само този, който не се бои от смъртта може да вкуси от истинския живот, и то в неговата великолепна цялост и пълнота. Тези, които познават присъствието на Бога само в рамките на настоящето тленно съшествуване са осъдени да се надяват, че ще останат в това настояще завинаги. И отново, нашата вяра ежедневно се изпитва въз основа на опита и свидетелствата, че животът е по-силен от смъртта. За в бъдеще можем да опитаме съвестно да вярваме в живота, припомняйки си поне веднъж на ден, че той е вечен, а не смъртта. И нещо повече – безкраен,нетленен, необятен, нестихващ, непрекъсващ и неугасващ е само той – живота вечен. Амин!

Последно променен на Неделя, 13 Ноември 2016 06:40