XXXIII Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

КАК ЩЕ НИ НАМЕРИ?

Манията за края на света съвсем не е непозната и в нашето съвремие. Доста често се страхуваме от катаклизми от всякакъв вид. Това е причината и немалко филми от киноиндустрията да разказват за събития, описващи края на света – така, както си ги представяме ние, с нашата човешка фантазия..

Всяко време има своите гадатели, които обявяват и предричат заплаха от парузия, базирайки се на войните и природните бедствия, които ни спохождат. Възможността християните да бъдат измамени от тези оракули и предсказатели е вълнувала още отдавна и нашият евангелист Лука, който днес ни показва алтернатива и една друга гледна точка за християнската бдителност. Разрушаването на храма през 70 година изглеждало сякаш предрича края на света, но дори разрушаването на Йерусалим не довело до изпълването на времето, за което говори Исус. Това, което е необходимо да се изпълни като прелюдие към катастрофата, която се очаква е преследването на Христовите последователи, преследвания, които показват постоянството във вярата на всеки един, който твърди,че е вярващ. Но дори и те се случват във всеки един период от историята, следователно ние не можем да разчитаме, че безпогрешно можем да разпознаваме знаменията и да тълкуваме правилно събитията , и тяхното точно значение.

Пример за такова поведение между християнските общества по онова време е съществувалата  ерес,  наричана гностици, които са очаквали повторното идване на Христос като нещо, което трябва да се случи всеки момент. И това отношение изключително нарушавало тяхната връзка с работата. Те се възприемали като зрители, които наблюдавали световната сцена и все повече губели връзка със социалния живот, а работата се превръщала в бреме за тях. Бездействието и безработицата, обаче са началото на всички пороци, които отдалечават човека от благата – физически и духовни, към които би трябвало да се стреми. От друга страна прекалената привързаност към работата също може да се превърне в мания, пагубна за душата. Обожаването и „проклинането” на работата са две крайности, които въпреки,че са далечни, са и съвсем близки една до друга, поради стреса, до който водят при тези, които нямат работа, както и при онези, които работят до пълно изнемогване. Въпросът, който ни засяга като християни е как трябва да се отнасяме към нашата работа и на работното място. Това, което е сигурно е, че желанието за материално осигуряване на живота и волята за работа не бива да се превръщат в служение на мамона. Разбира се, че е много важно да се трудим и, трудейки се да служим на себе си, на нашите близки и на Бога, но не е редно да потегляме към своето работно място настръхнали от амбиции и неспиращи пред нищо в стремежите си към развитие. Сега е модерно да се говори за бизнес етикет, но е желателно, когато изграждаме своите професионални маниери да не акцентираме само на добрите обноски, но и да потърсим съответствие между целите в личния ни живот, добрите идеали и перспективите, работейки в рамките на едно, наистина социално общество, а това е и начин да се трудим за хуманизацията на света, та дори и на бизнеса. Не бива да забравяме, че каквото и да правим, винаги трябва да намираме у себе си място за чисто човешко милосърдие. И нека не забравяме, че работата няма да избяга, докато показваме дъгата на детето си, но дъгата няма да чака да свършим всичката си работа. И най-сериозното послание, което отправя Исус към нас в днешното евангелие е да не чакаме напразно и бездействайки, защото по-малко важно е кога ще дойде Той отново, отколкото как ще ни намери – дали ще бъдем будни и готови за тази среща или ще се окажем неподготвени.

Последно променен на Неделя, 13 Ноември 2016 13:51