I Адвентна Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

I Адвентна Неделя

Добре дошли във времето на Адвента – време, което ни подготвя за честване на Рождествените празници! Дните навън стават все по-студени, вечерите у дома по-задушевни и уютни, а природата все повече се успокоява.

 Но за нас, християните адвента не може да бъде период, в който изпадаме в дълбок зимен сън, а напротив днес се пробуждаме и започваме да се приготвяме за идването на нашия Господ. Адвентът – в своята първа част ни съсредоточава върху последното присъствие на Исус. Затова и точно днес слушаме напомнянето на апостол Павел: „Настъпил е часът да се събудим вече от сън, защото сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се превали, а денят се приближи.” Това предупреждение сякаш отеква в съзнанието ни по-често, отколкото сме се замисляли, защото разумът ни казва, че откакто се случи това събитие, което раздели времето на хилядолетия преди и след, то значи в живота ни е настъпила необратима промяна. Въпреки целия научен и технически прогрес, животът ни върви непреодолимо в една, единствена посока - към физическия край и срещата с Бога, към деня, който ще бъде последен и съден за нас. Знаейки това днес ние още по-решително трябва да продължим напред, но не гонейки преходни житейски успехи, а влагайки своята енергия да градим бъдеще, в което позволяваме на Бога да сътворява нашия облик. Такова е и посланието на днешното евангелие към нас – да ни събуди. Днес ни се обръща внимание и ясно ни се напомня за състоянието на безгрижност и лъжливата и подвеждаща сигурност, в която се намираме, когато става въпрос за непредвиденото идване на Сина Човечески. Днешното Евангелие ни кара да си погледнем часовника и да го сверим. Както и по времето на Ной, хората са загрижени преди всичко за своите светски нужди. Затова се налага от време на време да бъдем откъсвани от нашата небрежна безгрижност и пробуждани от летаргията и зимния сън, в който се случва да изпадаме. Картината, която ни описва крадеца, който идва през нощта лесно ни убеждава, че постоянно трябва да бъдем будни. Колкото и да е озадачаващо, повторното идване на Бога се сравнява с това среднощно промъкване като израз на това, че е необходима постоянна бдителност.„Ето Аз стоя пред вратата и хлопам.” (Откр.3,20) През цялото време църквата – тоест ние, се намираме в опасност да не чуем Онзи, който хлопа на вратата и иска да ни подготви за слизането на Светия Дух. Днес сме повече отвсякога задължени като християни и членове на църквата да пристъпим смело към „приспания” свят, който е на път да погуби душата си. И нека не забравяме да се молим да останем будни и да просим докато се скитаме, пътувайки през земните друмища, да се натъкнем на река с жива вода, където потапяйки живота си да удавим всичко онова, което ни тежи,  а след това пречистени, новородени и променени да се отдадем на Бога, служейки Му великодушно.

Последно променен на Петък, 25 Ноември 2016 10:28