II Адвентна Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Втора Адвентна Неделя - Вчера, Днес и Утре

На много места се говори за различните начини, по които ще дойде нашият Господ. Във времето на Адвента, което и в момента преживяваме, често се посвещаваме на Божията близост, размишлявайки за миналата, настоящата и бъдещата дименсия на Исусовото идване.

Исус наистина е вечен и, затова присъства във всички измерения на времето. Той идва в миналото във Витлеем при нас като истински човек от плът и кръв, приличащ по всичко на нас, освен в това, че съвсем вярно е изпълнил волята на Бога. Исус е убит, но след смъртта на кръста, Той възкръсва и чрез Светия Дух, присъства в света и днес - тук с нас, в нашето настояще. Но ние все още Го очакваме да дойде отново, очакваме Го и в нашето бъдеще. И така Исус вече дойде, и е тук, и ще дойде отново в края на света. За тази среща трябва да се подготвим, понеже е не просто важна, тя е животоспасяваща. Очаквайки Исус в тези дни,често се замисляме за Неговата същност, а Той е винаги един и същ, и винаги нов и различен, защото чрез него Бог сътворява непрестанно нещо ново. Първото дело на сътворението Бог е извършил в миналото сам, докато сега търси нашето сътрудничество, за да изгради една нова земя. За да се случи това, Бог Отец работи и създава чрез Неговия Син Исус Христос, а Исус работи и създава от нас и вътре в нас. Затова днес сме благодарни, че Исус присъства в света по един чудесен начин, живеейки в нас. Ние сме членове на Неговото тяло, затова и най-съкровеният ни стремеж трябва да бъде Той да ни припознае в нашето бъдеще. Затова и днешното Евангелие, което слушаме започва с призив на висок глас за обръщане и покаяние. „Покайте се” са първите думи на Йоан Кръстител в юдейската пустиня. „Покайте се” малко по-късно ще бъдат и направляващите думи на Исусовите напътствия към нас, които продължаваме да чуваме и до днес. Във време, когато различни секти са извършвали обреди и ритуали за очистване, Йоан не просто проповядва за идването на Божието кралство и казва, че то наближава, а приканва към обръщане. Без обръщане към Евангелието, тоест без покаяние няма радостна вест за нас, защото то е безусловно необходимо за нашето спасение. Без обръщане сме винаги в една опасна ситуация, очаква ни зло, хаос и нещастие. Йоан Кръстител не е някой дипломатичен оратор, който иска да украсява света със своите думи, а напротив той говори даже умирайки, без да заобикаля. Хората го слушали, заради неговото свидетелство със своя нелицемерен, строг, правдоподобен и достоен във вярата живот и признавали пред него своите грехове, а като знак за това, че наистина желаят да променят живота си се кръщавали от него в река Йордан в желанието си да отмият греха и да започнат отначало. Затова и думите на този човек звучат твърде сериозно, когато предупреждава, че положението е опасно.

И днес имаме нужда от такива като Йоан - хора, които имат смелост да изповядат своята вяра на глас и сила да свидетелстват за нея. Призивът, който той отправя към хората още тогава е неудобен и му струва главата. Не всички се радват на истината, защото тя изисква готовност за признаване на грешките и промяна в живота. И така, Йоан пръв изговаря тези думи – призив за покаяние, без който няма вечен живот в небето. Ако Йоан ни срещне днес, ще ни каже същото независимо дали сме млади или стари, християни или не, дали редовно ходим на църква или сме от тези, които са се отдалечили. За всички нас съществува постоянна борба между доброто и злото, тъмнината и светлината, милостта и греха.Тази борба не свършва до сетния ни дъх и всеки ден трябва да решаваме и да избираме да се противопоставяме на злото, което малко или повече ни привлича. И отново винаги трябва да се борим да съхраняваме дълбок копнеж в сърцето към любовта и добротата, защото само любовта е тази, която може винаги да унищожи злото. Кръстителят Йоан разтърсва слушащите го, думите, които използва не са ласкави, той говори ясно, че Бог изисква от нас да дадем добър плод, и то незабавано. Нещо повече той показва секирата, чийто удари вече разтрисат корените на земята и предупреждава на висок глас, че негодните ще бъдат хвърляни в огън. Звучи страшно и чак плашещо. Но Йоан не иска да ни плаши, неговата цел е да ни вразуми и да ни накара да се замислим какво влияние имат нашите лични кризи и грехове върху вярата ни и отношенията ни с Бога. Тези негови думи, разбира се са актуални и днес, и имат същата сила, и могат да променят живота ни, разделяйки ни от царството на греха, и привличайки ни към царството на любовта. За всеки от нас е по-трудно да слуша за изискванията на Бог към нас, отколкото за неговата милост. И да, Божията любов и разбиране, наистина са по-силни и ние всички сме изпитвали и усещали това в различни моменти на кризи в живота си.

Затова, нека смело да откликнем на този позив, който вероятно често отеква у нас и нека продължим напред, очаквайки с радост, а не със страх и притеснение идването на нашия Господ, който както преди, така и днес, и до последно, ще отделя плявата от житото.

 

 

 

Последно променен на Петък, 02 Декември 2016 12:57