IV Адвентна Неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Четвърта Адвентна Неделя - Бог с нас

Днес запалваме и четвъртата свещ на адвентния венец и се радваме на тази светлина, която грее пред очите ни, въпреки тъмните сенки в света, които се опитват да я потушат.

С всяка изминала седмица за нас светлината става все по-силна, а заедно с нея расте и нашата надежда, защото ние сме хора на надеждата, хора, чиято вяра се проявява в това да се уповаваме, да очакваме и да бъдем готови за идването на нашия Господ. Предходните три седмици малко по малко повдигаха завесата на предстоящата прослава на Рождествения празник, а тази неделя запазваме всички чувства и мисли, които преживявахме назад във времето, като, разбира се, продължаваме да се променяме заради по-силното усещане и съзнание, че приемаме Божията милост по един необикновен начин. В очакване сме на нашия Спасител и трябва добре да се подготвим за тази среща, която често в нашите представи рисуваме по различен начин. Понякога я виждаме в мислите си като сцена, в която, подобно слуги, очакваме господаря си, друг път като картина с деца, които, предчувстващи завръщането на своя баща, са нетърпеливи да го посрещнат, или като снимка, на която се чете копнежът от срещата на годеница със своя годеник, или може би като изгубена овца, която се надява да намери своя пастир.

В тези последни дни на очакване в предрождественото време изпитваме най-вече чувства, които са в диапазона на радостта и възторга, на щастието и бодростта. Не всеки ден от живота ни обаче е тържествен и тогава осъзнаваме, че нашите възможности са ограничени. В немощта и безсилието си също чакаме: онзи, който ще ни помогне. Затова времето на Адвента за нас е време на надигаща се радост, която все повече се увеличава с приближаването на това събитие, което донася на земята мир, благоденствие и топлина. Ето защо би било хубаво да отнесем част от духа на това време и в следващите дни на благополучие или кризи.

Четвъртата неделя на Адвента е последната крачка във времето, преди всички едновременно да насочим мислите си към Витлеем, там, където се ражда нашата най-голяма надежда и нашата пътеводна светлина – Исус Христос – Когото Дева Мария зачена от Светия Дух, а Неговият Баща е и наш създател, и създател на всички хора, дори и на децата, които още не са родени. Хубаво е да спрем за миг и да отправим мислите си към чудото на зачеването и сътворението на всеки един от нас, за скрития в майчината утроба живот, за тайната на живота и дара на Божията любов към хората.

Сега отново сме в очакване на това Рождение, приготвяйки за него своите сърца като дом, в който Той ще пребивава. Исус се ражда някъде там, в една далечна за нас страна – Израел, и Неговото раждане и живот се превръщат в много повече от разказ за едно рано съзряло дете с изключителни способности и забележителни роднини, защото още от самото начало Бог работи в Него по един необичаен и необясним за света начин.

В днешното Евангелие Матей ни разказва за това как Йосиф научава чудната новина за Божественото дете, на което Той ще стане земен баща. Евангелистът тук не се занимава с психологическия ефект, който тази новина има върху Йосиф. Той акцентира само на онези моменти, които водят към отговора на въпроса „Кой е Месията”? За Матей Исус е Този, Който „ще спаси народа си от греховете му”, наследник на Израел по линия на царския род на Давид. Когато научава за предстоящото раждане на Мария, Йосиф първоначално е убеден, че трябва да се оттегли от тази мистерия, но тук Бог се намесва. Наистина детето, което носи Мария, е заченато от Светия Дух и точно Йосиф ще го приеме като свой собствен син и ще му даде името Емануил, а светът ще обозначи това Раждане като едно от двете най-щастливи събития на земята. И за това има сериозна причина. Тук не става въпрос за историята на едно семейство, а за историята на „Емануил – Бог с нас”, т.е. истинската история на нашето спасение.

В тези последни дни на радостна подготовка живеем с надеждата, че Исус ще се роди в нас, но не бива да забравяме, че има едно много важно условие – сърцето ни да бъде в състояние да понесе Неговата огромна любов, която се ражда заедно с Него, само там, където е достатъчно светло и чисто.



Последно променен на Понеделник, 19 Декември 2016 20:58