Кръщение Господне ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Кръщение Господне

Сезонът на празника Рождество Христово и светлините е към своя край. Месец декември е сред най-студените и мрачни месеци в годината, но светлината на радостното очакване сякаш непрекъснато пробиваше мрака, докато се подготвяхме и чествахме съкровената надежда на нашето спасение.

Сега ние отново ще приберем грижливо рождественските декорации у дома и ще ги съхраняваме единайсет месеца, но идвайки днес на църква, показваме, че няма да забравим сезона, който преживяхме.

Днес ние отново честваме празник – празника Кръщение Господне, който е сред първите, които отбелязваме през новата година и който идва сякаш за да обобщи тайната на Рождество Христово, да ни напомни още един от аспектите му и да ни подготви за всички онези тайни през годината, които Исус ще ни разкрива със своя живот, разказан в Евангелието. Неслучайно и евангелистите започват да откриват идентичността на Исус с Неговото Кръщение съвсем в началото на Неговия обществен живот. Исус дойде да изпълни Божията воля на земята и бе осветен в Духа. Той е и възлюбеният Син на Бога. Ако наистина вярваме в това, ние сме призвани незабавно да насочим вниманието си към Пасхалната тайна. И днес чрез Кръщението ние ставаме част от тялото на Христос и част от най-необикновената тайна на земята – тази на смъртта и Възкресението. Затова от нас също се изисква да се отворим към Духа и да се опитаме да градим съзнателно нашите отношения с Бога, защото само така можем да заживеем живота на святото ученичество и да разберем истинския смисъл на Христовата жертва.

С днешната неделя завършва Рождественото време. След Адвента, празника на Рождество Христово, Нова година и Богоявление затваряме кръга на рождествените празници, като отправяме мислите си към Исусовото Кръщение, което е като мост, който ни пренася от празниците към нашето всекидневие, а освен това ни връща и към спомена и за нашето кръщение, откъдето започва всеки един християнски живот. Като свързваме нашето кръщение с това на Спасителя, веднага следва да си зададем два въпроса – какво е накарало Исус да потърси Кръщение от Йоан – Неговия роднина, и после – какво кара и днес хората да търсят кръщение за себе си и за своите деца?

Йоановото кръщение е било ритуал на изчистване, покора и обръщане и много хора са идвали при аскета проповедник на река Йордан, за да променят живота си, а потапянето във вода е било символичен знак за това. Но защо Исус става участник в този обред? Нима Той има нужда от смирение и изповядване на греховете, че да се оставя Кръстителят да го очиства? Разбира се, че не! Неговият път към Кръщението има съвсем друг смисъл. В началото на Своя явен път Той дава знак, с който иска да покаже онова, за което е загрижен. И затова застава в дългата редица на грешниците, водени от покаянието, сякаш е един от тях, а по-късно и ясно заявява, че не се срамува да общува с тях с думите: „Дошъл съм заради грешниците, а не заради праведниците!”.

И още веднъж през тези светли дни на радостно честване и празнуване си спомняме, че Бог пожела да бъде един от нас и да се роди сред нас и това е Рождество, а след това Той толкова се приближи към нас, хората, че ни показа непозната за разума ни безпределна любов дори към онези, които обществото безусловно отхвърля, като се доближи и до най-непоправимите грешници. А това е Кръщение Господне. Това празнуваме ние днес – безграничната милост на Бога към нас, защото Той ни показа, че застава до нас, без да ни презира. Когато Исус приема Кръщението в река Йордан, се чува глас от небето, който казва: „Ти си Моят Възлюбен Син!”. Силни думи – израз на любов, а кой не иска да бъде обичан? И тук наистина трябва да спрем в забързаното си ежедневие, да размислим и да помълчим и в тишината на своите мисли да чуем: „И ти си мое възлюбено дете! И ти си важен и скъп за Мен!”. Точно така – при нашето Кръщение Бог ни казва своето Да и това Да ние също трябва да пазим като готов отговор за Бога у себе си, като не спираме да вярваме дори и когато всички около нас казват Не.

Вероятно много от нас са се замисляли защо хората и дори онези, които са отстъпили от църквата, искат да кръстят своите деца. Родителите осъзнават, че когато дават живот на едно дете, те го изправят на пътя на неизвестното бъдеще и съвсем спонтанно се опитват да го защитят, като търсят Божията благословия за него. В ритуала на покръстването се дава обещание, което многократно надхвърля възможностите на земните родители и всичко, което те биха могли да му дадат, и затова Кръщението е най-голямото съкровище, което можем да подарим на децата си! Бог приема кръстеното дете в Своите защитаващи ръце и изрича към него думите, които чуваме към Исус при Неговото Кръщение: „Ти си мое възлюбено дете и твоето бъдеще е в Моите добри ръце!”. А кой родител не търси такава надежда за своето дете и би се отказал от нея, а може и някои от тях да си спомнят: Това обещание важи и за мен, още от моето Кръщение!

Последно променен на Неделя, 08 Януари 2017 20:56