Днес ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Днес... утре... Вечността..

Нашият живот е настояще, което няма да се повтори. Това посочи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия (12 януари 2017г.) в религиозен дом „Санта Марта“, като призова вярващите да отворят сърцата си за Господ: „От нашето сърце зависи настоящето ни“..

 Папата почерпи вдъхновение от откъса от посланието до евреите, предложен от литургията, в който Светия Дух призовава „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си,“ (3, 7), като се спря по-специално на термините „днес“ и „сърце“.

Днешният ден, за който говори Светия Дух в откъса от посланието до Евреите, е в действителност нашия живот. Едно „днес“, пълно с дни, но след което няма повторения, няма едно утре. Това е едно „днес“, в което получихме любовта Божия, обещанието на Бог да го намерим“, поясни папата. „Това е едно „днес“ – продължи той – в което можем да подновим нашия съюз с верността на Бог. Но съществува едно единствено „днес в нашия живот и изкушението е това да кажем: „да, ще го направя утре. Изкушението за едно „утре“, което го няма, както сам Исус пояснява в притчата за десетте девици: пет неразумни, които не взеха масло за светилниците си и отиват след това да го купят, но когато се връщат у дома, вратата вече е затворена. Папа Франциск цитира притчата и за онзи, който хлопа на врата, казвайки на Господ: „Ядох с теб, бях с теб…“, но Господ му отговаря: „Не те познавам: закъсня“.

Казвам ви това не за да ви изплаша – посочи папата – а просто, за да ви кажа, че нашия живот е едно „днес“: днес или никога. Утрешният ден ще бъде едно вечно утре, незалязващо, с Господ и завинаги: ако съм предан на това днес. Въпросът, който ви задавам е същия, зададен от Светия Дух: „Как живея аз това „днес“?.

Втората дума, повтаряна многократно от автора на посланието до евреите е думата „сърце“. Със сърцето – каза папата – „срещаме Господ и много пъти Исус порицава като казва: „несмислени и мудни по сърце“ (Лк. 24, 25). Ето защо призива на Исус е да не „ожесточаваме сърцето си и да се запитаме, дали е без вяра или прелъстено от греха“.

В нашето сърце е положено настоящето. Дали сърцето ни е отворено за Господ? Винаги ме впечатлява, когато срещам някой възрастен човек – много пъти свещеник или монахиня – които ми казват: „Отче моли се, за да постоянствам до край“. А аз му отговарям: „Цял живот си правил добро, всички дни от твоя живот са в служба на Господ, и сега се страхуваш?. „Не – ми отговарят – моя живот още не е свършил: искам да го живея пълноценно, да се моля, за да бъде пълно моето „днес“, със сърце твърдо във вярата, а не унищожено от греха, пороците и корупцията“.

Папата призова да се запитаме за нашия живот и нашето сърце. „Животът – каза той – е изпълнен с дни, но няма да се повтори. Дните се повтарят докато Господ не каже „стига“.

Животът не се повтаря, животът е този. Ето защо нашето сърце трябва да е отворено за Господ, да не е затворено, закоравяло, без вяра, покварено, прелъстено от греховете. Господ срещна много хора, чиито сърце бе затворено: законоучителите, всички, които Го преследваха, поставяха пред изпитания, за да го осъдят… и накрая успяха да го направят. Нека се приберем у дома си с тези две думи: какъв е моя живот? Неговият залез може да бъде още днес, в този ден или много други дни след него. Но какъв е моя живот днес в присъствието
на Господ? Какво е моето сърце, дали е отворено, твърдо във вярата? Дали позволява да бъде водено от любовта на Господ. Нека с тези въпроси поискаме от Господ благодатта от която всеки един от нас се нуждае“.

Последно променен на Неделя, 15 Януари 2017 09:24