V Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Вие сте солта на земята

Днешните четива започват с пасаж от книгата на пророк Исаия, в който израелтяните са призовани да вършат добрини за умилостивяване на Бога, който сякаш не чува молитвите им и не се намесва, за да ги защити във време, в което цари бедност, несправедливост и експлоатация.

 Във всички трудни моменти в живота си ние, хората, търсим Божията помощ и се надяваме на благословение, но как да призовем Господ, така че да отговори на молитвите ни и да ни изведе от тъмнината на робството и греха към светлината и свободата. Слушаме послания, които са обикновени етични норми и ценности: „да разделиш хляба си с гладния, да облечеш голия, да заведеш скитника в дома си и да нахраниш душата на страдалеца”, но това са и малки примери от срещи в нашия живот как да нахраним своята душа до насита и как нашата светлина да освети и най-непрогледния мрак.

Във второто четиво от Първото послание до коринтяни апостол Павел ни напомня, че механизмите на доброто и добрите идеи работят тогава, когато бъде признато, че зад тях стои Бог и най-важната цел в живота ни е да се отречем от егоизма си, ако искаме наистина да бъдем Христови. Познавайки добре себе си, вероятно признаваме, че сами не можем да се справим с всички свои слабости, но в общението с Кръста и с дара на Духа винаги ще усещаме Божието присъствие в нас силно да ни вдъхновява, променя и облагородява.

Още първите думи на днешното Евангелие: „Вие сте солта на земята”, веднага ни провокират и стават повод за дълбок размисъл. Исус използва това сравнение, за да изтъкне достойнствата на вярващите, но също и за да ни насърчи и подтикне към още по-голяма промяна. Много ястия са осолени, понеже иначе са безвкусни и блудкави, солта и днес се използва за консервиране, но по онова време в Израел е била единственият консервант и особено важна, защото месото се е съхранявало със сол, за да не се разваля на високите температури. И Божието слово, подобно на солта, ни пази и защитава от поквара.

Кой от нас би могъл да бъде солта на земята – този, който пише законите днес, институциите, някоя богата на знания енциклопедия или може би човек, който за времето си е голям авторитет? Исус казва, че християните трябва да бъдат като солта и с вярата и любовта си да „овкусяват и подправят” живота и на други хора. И както солта е безусловно необходима в ежедневието, така и вярващите християни са нужни на света. Солта не се разгражда от светлина и топлина, но и тя може да загуби вкуса си и способността си да действа, когато например я поставим в голямо количество вода.

И ние сме призвани да пазим у себе си силата, която Бог ни дава да благовестяваме и смело да свидетелстваме за нашата вяра със собствения си живот. Никой от нас не е съвършен, въпреки старанието да следваме моралните закони, които Бог ни завеща, но най-важното е да продължаваме да се опитваме да бъдем такива, каквито знаем, че Той би искал да ни види. В живота си винаги се опитваме да направим правилния избор, но се случва да се озовем в задънена улица и да изпитаме усещане за дълбока тъмнина. Но точно там, на границата и предела на нашите сили, по чудо ни чака тя и изгрява – Божията светлина. Ако я виждаме, значи осъзнаваме, че сме драгоценни за Бог и имаме шанс да излезем от безумията на този свят, а даже и ние самите да се превърнем в нов извор на любови светлина.

Затова нека позволим на Божието слово да прониква дълбоко в сърцата ни и да разпалва в нас светлина на изобилна благодат, защото, ако ние светим отвътре, със сигурност ще осветяваме и част от тъмнината, която е отвън!

Последно променен на Неделя, 05 Февруари 2017 09:21