VI Неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Заповеди

Вероятно всички си спомняме как, прекрачвайки за първи път прага на училището, гледахме с удивление тези, които вече бяха втори клас. Мисълта, че те владеят знания, толкова далечни и недостъпни като таблицата за умножение, сякаш отваря голяма пропаст в краткото време между две поредни учебни години.

И това се случва всеки път, когато сме в началото на ново учение, независимо дали се учим да плуваме, или да караме колело, или дори да обичаме.

И днес ние, порасналите първокласници, понякога заставаме пред трудно изпитание с мисълта, че няма да можем да понесем това. Подобна е картината и с Христовите заповеди. Днес четем Евангелието според Матей (5:17-37), което продължава Исусовата проповед на планината.  Струва ни се, че Исус е много взискателен. В първия момент изглежда невъзможно да правим нещата така, както Той изисква от нас. Не е достатъчно да не убиваш, трябва дори да не се гневиш и да не обиждаш, не е достатъчно да не прелюбодействаш – греши всеки, който със страст поглежда към чужд мъж или жена. И накрая, не само не бива да нарушаваш клетва, а въобще да не се кълнеш. А кой може това – никога да не се гневи, никого да не обиди и винаги да има чисти помисли? И все пак, възможно е.

Книгата „Премъдрост на Исус, син Сирахов” (15, 15-20) казва еднозначно: „Ако желаеш, ще запазиш заповедите и ще завардиш благоугодна вярност”. Става дума за заповедите от Стария завет. Когато слушаме този откъс редом с днешния текст от Евангелието, добиваме усещане, че това, което Исус изисква в Проповедта на планината, е възможно да бъде постигнато.

Примерите от живота са толкова многолики и той е богато изпъстрен с човешки истории. Във време на кризи и войни преживяваме и изтърпяваме толкова повече от това, което сме вярвали, че можем да понесем. Като се замислим, в такова време човек издържа и неизвестността, и постоянната заплаха за живота, и бедността, и усещането за отчаяние. И колко често си казваме – ако трябваше отново да преживея това, не бих могъл. Така е и в духовния ни живот. Та кои са били Петър, Йоан и Яков? Обикновени рибари. Кой е бил Павел? Гонител на християните. Кой е бил Августин? Един разхайтен младеж. А кой пък, тогава, съм аз? Човек, изтъкан от слабости и грешки. Но от рибаря Исус направи фундамента на Своята Църква, от своя противник – най-пламенния евангелизатор и от лекомисления младеж – един от най-добрите теолози и запомнящи се светци на Църквата.

И отново се връщаме към думите – „Ако искаш, ще пазиш заповедите”. Самият Исус поставя високи цели пред нас. Приканва ни да прекрачим границата на нормалните ни човешки разбирания за обич и уважение до такава степен, че и през ум да не ни минава, че можем да вредим на нашия ближен. Единственото, на което имаме право, е да го обичаме така, както обичаме и самите себе си – безрезервно и докрай,  до безграничния и чак невъзможен предел на любовта. И нека не забравяме, че Божията любов към нас също е безусловна, съвършена, изкупваща и вечна, независимо дали я заслужаваме, или не. А освен нея можем да получим и Неговата благодат и да пребъдваме в нея, при това съвсем безплатно, стига само да искаме и да пожелаем да черпим от непресъхващия извор на Неговата милост. Наградата си струва. Трябва само да искаме и да продължаваме напред. И наистина е възможно да следваме Неговите заповеди и да вършим волята Му, след като  носим у себе си незаличимия печат на Отеца, Сина и Светия Дух, който получихме по време на нашето Кръщение. А Духът е Този, Който винаги ще ни дава сила в нашата немощ и ще ни прави способни да вършим велики дела. За велики дела сме създадени и откупени и велики дела трябва и да вършим!

Последно променен на Неделя, 12 Февруари 2017 08:14