VII Неделя през годината PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Бъдете свети...”

Нека си представим, че присъстваме на репетиция на някой оркестър. Свирят най-добрите професионалисти и школувани музиканти. В един момент диригентът тропва с палката и казва: Стоп! Не е добре! Тук трябва да...

А ние, любителите, вероятно опиянени от атмосферата на сцената, слушаме, изпитваме удоволствие и всичко ни се струва безупречно и такава взискателност ни изглежда изтощителна. Тук не става въпрос за лошо свирене и груби грешки. Диригентът се стреми да доведе своя оркестър до съвършено изпълнение и възвишено възпроизвеждане на нотите, до сътворяване на музикален поток от кристални и ярки звуци, изпълнени с въодушевление. Търси се хармония в синхронизирането, баланса и ритъма. И така е при всички хора на изкуството – танцьори, актьори, певци; при спортистите, при всички, чиито изпълнения са „на живо“. Техните учители и треньори се стремят към постигане на съвършенство. И успяват, защото опитът показва, че са изисквали нещо, което е възможно, накарали са своя ученик да покаже най-доброто от себе си и са изшлайфали един истински диамант, който първоначално е бил груб и необработен.

Точно така постъпва и Исус със своите ученици и с нас, като казва: „Чули сте да е речено: Око за око, зъб за зъб!“. Аз пък ви казвам: да не се противите на злото!“. Звучи странно, но във времето, в което действат законите на Стария завет, наредбата „Око за око, зъб за зъб“ е напредък към добро поради това, че преди прилагането на това правило в законодателството, идващо от източните народи, наказанието често е несъизмеримо спрямо вината, особено към най-бедните.

Днес слушаме Евангелието на Матей и наставленията на Исус продължават, като достигат кулминация в учението Му за отношението ни към тези, които за нас са неприятели и врагове. По това време евреите силно презират своите противници, особено в лицето на римляните и техните слуги. Сред тях е имало и доста голям брой фанатици, които смятали, че Божиите закони трябва да се прилагат със сила и на насилието трябва да се отвръща по същия начин. Исус не се противопоставя на закона по смисъла на революцията и не е поддръжник на анархията или какъвто и да било режим на експлоатация, в който насилници и диктатори имат власт над по-слабите. Той казва: „Не се противете“ в смисъла на това, че не бива да допускаме животът да се превърне в смъртоносна и отровна спирала на злото и омразата. Знаем как се случва често. Той ме удря, аз му отвръщам още по-силно. Той взима тоягата, а аз още по-опасно оръжие. Той води и други да му помогнат – и аз събирам моя чета... И така до безкрайност.

Още старите гърци са казали: „Силата ражда сила“. Исус, разбира се, ни учи да постъпваме другояче, казва ни, че насилника не можем да надвием със сила и омразата не можем да унищожим с омраза. Той ни говори за поведение и светоусещане, които са съвсем различни, възпитава ни в ценности, които обръщат всяка наша представа за морал – моят противник е изпълнен с омраза, но аз не съм, ако той ми направи зло, аз няма да му отвърна със същото. Защото аз не мразя! Най-голямото зло, което този, който ме мрази, може да ми причини, е, когато успее да ме накара и аз да изпитвам омраза. И имаме най-добрия пример на земята – Него, нашия Христос. Той ни показа лицето на истинската любов в най-тежките за Него моменти на страдания и мъки. А кой бе силен, ако не Той, и кой можеше да повика на помощ 12 легиона ангели, ако не Той? Исус беше несравнимо по-силен от своите противници, но не отвърна, не прокле, не отмъсти и дори не се закани на своите неприятели, а напротив – с любов победи омразата и със собственото си пожертвование подари вечен живот на всички, които вярват в Него.

Исус, наистина стига далече в своите наставления към нас, като ни призовава да прекрачим границата на логичната любов и да обичаме не само приятелите си, но и враговете, и дори на омразата да отвръщаме с любов. Може и да ни се струва невъзможно, може да мислим, че тази способност е „резервирана“ само за най-големите светци като Франциск или Антоний, точно така както ни изглежда, че съвършеното музициране е достъпно само за изключително надарените и добре обучени музиканти. А истината е еднозначна, Бог изисква от нас по същия начин като взискателния диригент, защото знае, че можем, и ни казва това още в първото четиво днес: „Бъдете свети, защото Аз, Господ Бог ваш, съм свет“. Той ни сътвори по свой образ и подобие, даде ни Слово, което е вечно, проводи Сина си за нас и за нашето Спасение. От Бога идваме, Светият Дух ни осветява, а Христос ни спасява със своята драгоценна кръв и така както превръща с лекота водата във виното, променя и нас и ни превръща от обикновени, малки хора в истински щастливи и съвършени небесни обитатели. За нас остава само да Му се доверим!


Last Updated on Saturday, 18 February 2017 16:45