II Неделя на Великия Пост ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Бог се разкрива

Историята на човечеството познава много начинания – някои от тях смели и дръзки до безумие, едни успешни, а други не. Да си спомним едно от най-големите открития, станали някога – откриването на Америка. Колумб и неговите мореплаватели предполагали, че, тръгвайки от Испания и плавайки на запад, ще стигнат до Индия.

Три кораба и деветдесет души екипаж потеглят, но не достигат Индия, а вместо това, дори без да знаят, откриват нов континент – Америка.

И ние понякога правим умишлен или случаен избор и той се оказва определящ за нашето бъдеще. Тръгваме нанякъде и не знаем къде ще се озовем, гоним определени цели и преживяваме различни съдбовни събития. Избираме гимназия и този избор влияе на по-нататъшното ни развитие в живота, встъпваме в брак, без да знаем какво ни очаква занапред, или заминаваме на работа в чужбина за кратко, а оставаме с години. И така животът ни минава, като ни поднася много изненади. Единственото, което не се променя и ни съпътства от първия до последния ни дъх, е надеждата, която никога не угасва в сърцата ни, и това, че винаги очакваме и се надяваме на най-доброто.

Днес слушаме такъв пример от Библията в първото четиво, който ни припомня историята на Авраам и че той е вече на 75 години, когато Бог го призовава да напусне своята земя, бащиния си дом и родното място, като му обещава нова земя и голямо потомство, така че от него да произлезе нов и голям народ. Звучи добре, само че в онова време да бъдеш чужденец е било изключително тежко, защото не е имало никаква защита, нито социални програми, а той е бил човек на възраст. Голяма жертва и силна вяра са нужни, за да оставиш всичко, което познаваш, но преди всичко е нужна вяра, нужно е да имаш доверие, че Бог ще те отведе на по-добро място. Всъщност Бог винаги ни дава несъизмеримо повече от това, което изисква от нас, Той само търси да намери място вътре в нас за Своите действия, за да извършва велики дела чрез нас. Всички знаем добре как завършва тази история. От Авраам наистина произлиза цял един народ, и то избраният Божий народ. От Авраам идват всички обещания и пророчества. От потомството на Авраам, разбира се, произхожда Христос, нашият Господ и Спасител.

И нашият живот е призвание. Бог ни призовава и ни поставя в този свят да Го следваме и да бъдем участници в Неговата небесна слава, която е вечна. Ако днес, подобно на Авраам, чуваме гласа Му и думите, с които ни призовава, значи се разкайваме и отказваме от всички пътища, които ни отдалечават от Него. Ако сме разбрали Неговото присъствие в живота си, значи дните ни вече не преминават в лутане и неспокойно търсене, а следваме ясна посока. Ако чувстваме любовта Му, значи е време да Му позволим да се доближи до нас и да бъде реален в живота ни, време е да му дадем ключа за нашите сърца, за да ги отвори за необятните си благодати и да ни изпълни със Святия си Дух и Своето присъствие.

В контекста на днешното Евангелие продължаваме да се учим на доверие от своя учител Исус Христос. Преображението на планината е едно от най-значимите и знакови събития в Неговия живот и истински урок за тримата апостоли, които са с Него – Петър, Яков и Йоан. Исус ги повежда със себе си там, където отива да се моли – на планината, за да им разкрие не само загадъчната истина за Своя Божествен произход, но и тайнствената сила, която придобива човешкият живот, когато се обвърже с Божия план. Христос повежда своите ученици и всички нас към познанието на същността на Исус, която се проявява най-силно в Небесната прослава и в Кръста.

Исус се разкрива на учениците си, като казва същото и на нас, а именнно, че до славата на Възкресението се стига само през трънливия път и изпитанията на Кръста, чрез скромност и постоянство в себеотрицанието и жертвоготовността. Така премахва от сърцата на своите ученици и от нашите сърца всички съблазни по пътя от хълма на Преображението до хълма на Голгота. Водени от Новия завет, Преображението става за нас най-голямата надежда за бъдеща слава, защото и ние можем да очакваме същата прослава. И днес чуваме думите от Евангелието: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е моето благоволение; Него слушайте!”. И в целия ни християнски живот, и във времето на Великия пост това са думи на радост и надежда за нас, но и най-силното насърчение да устоим и изтърпим онова, което е наша тегоба и мъка. Нека не се срамуваме и не се страхуваме от кръста, който носим, защото в него е нашето спасение и, рано или късно, ще ни отведе до обещаната вечна отплата. Така, както след тежка работа се постига отмора, така и през смъртта се стига до живота, до обещаната победа и неизменната слава.

Бог ни призовава към себеотрицание заради самите нас. Жертвоготовното отричане от светските съблазни и изкушения, грижата с любов към някой друг ни отваря за Божиите дарове. Авраам напуска своя дом и получава много повече от това, което е очаквал. Исус се отрича от Своята воля и се предава на кръстната смърт, но възкръсва и се въздига над всички и всичко, някога сътворявано. Преди това е Преображението. И с нас е така. Отричайки се от онова, което е лошо и грешно, Бог ще ни даде много повече от това, за което дори не сме се осмелявали да мечтаем. Ще ни дари с мир, благослов, щастие и благодат, а истинското благоденствие и блаженство идва само от Бога.


Последно променен на Неделя, 12 Март 2017 22:08