Връбница PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Любов, по-силна от смъртта

След Витания, където възкресява Лазар, Исус се отправя към Йерусалим, а там вече са дошли много хора от близки и далечни страни поради наближаващия празник Пасха. Всички Го очакват като Цар, защото славата за съживяването на Лазар бързо се е разпространила.

Народът, който е научил за това невиждано чудо, е удивен и прославя Бога. Всички очакват Спасителя и искат да Му отдадат почит. „Повечето постилаха дрехите си по пътя, други кършеха клонки от дърветата и викаха: Осанна! Благословен е Идещият в името Господне! Осанна във висините!“. С тези думи на възхвала настъпват и последните дни от живота на Христос. Месията влиза в Йерусалим на осле, посрещнат тържествено. Този възторг на юдейския народ обаче съвсем не е плод на духовност, а израз на нетърпеливо очакване и гордост, че най-накрая идва царят, политическият водач, който ще ги избави от всички трудности и проблеми. Тълпата, която ликува и хвърля палмови клонки и цветя, съвсем скоро ще закрещи разярено и яростно заради изгубената надежда и несбъднатите земни очаквания. Божият Син дойде на земята, за да спаси всеки един от нас от грехопадението, но наближава времето, в което Той ще бъде подложен на страдания и позорна кръстна смърт.

Днес всички църкви са пълни, а ние носим със себе си върбови клонки, точно като хората, които преди две хилядолетия радостно посрещнали Христа. Само че ние имаме привилегията да знаем какво се случило след това, колко кратък бил пътят от прославата до омразата, унижението и смъртта. Днес ние сме същата онази тълпа, носеща със себе си своето бреме и всичките си разочарования, за които негодуваме пред Бог, когато мечтите ни не се превръщат в реалност и плановете ни се провалят. Този Цар не е Спасителят, който юдейският народ очаква, и Този Месия не идва в името на нашите желания и нужди и затова Неговото влизане в Йерусалим има трагичен край.

Днес всички ние радостно се поздравяваме, но преди да започнем да празнуваме, нека си зададем въпроса, какво точно празнуваме? Дали отдаваме почит на Бога на любовта или на Бога, който може да изпълни нашите егоистични желания?

Днешният празник е празник на смирението. Днешният ден е празник едновременно на скръбта и радостта, точно както в живота ни постоянно се преплитат благоденствие и тъга. Днес отнасяме вкъщи върбовата клонка, но заедно с нея трябва да носим и радостта от вярата ни в Христа, за да свидетелстваме, че наистина сме готови да Го посрещнем.

От началото на Великия пост чухме много думи, нравствени поучения и послания, които ни изпълваха с богата палитра от чувства – от носталгия по изгубени ценности и тъга, до трепетно очакване на радостта. За пореден път заставаме на кръстопът, който разделя доброто от злото и който свързва смъртта и вечността. Прекрачваме прага на Страстната седмица – последната седмица от живота на Исус, тази, която разделя живота от смъртта! Нека намерим сили да прекрачим и прага на прошката и любовта! Нека да преживеем съпричастно в своите мисли и сърца Неговото мъченичество и пътя към Голгота, пътя на съкрушението и страданието, който там по виа Долороса ни среща с любовта – любов, по-силна от смъртта!

Last Updated on Saturday, 08 April 2017 19:12