II Пасхална неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Между допира и вярата!

В океана големите риби изяждат малките, в дивата природа зверовете разкъсват по-слабите животни и накрая най-малките – бактериите, разграждат всички живи организми. А какво се случва при нас, хората?

Човекът е господарят на тази земя и често, главозамаян от мимолетни успехи, си мисли, че със силата си може да построи цивилизован свят, в който щастието и благоденствието процъфтяват, но финалът на човешкия живот, въпреки всички постижения, ясно показва неговата окаяна безпомощност. Непрекъснато се борим и създаваме правила, които намираме за справедливи, но писан и неписан човешки закон остава войната, която унищожава, разделя, убива, донася болка и тъга, без да подбира своите жертви. И откъде тогава желание у хората да воюват? От една страна, всички искаме мир, а от друга, сеем размирици.

Разколебаният мир може да подчини човека. Появява се с първия грях, с първото предателство към Бога и с първото братоубийство. Сърцето става коравосърдечно и започва да диктува лоши помисли. То е безпокойство, което расте, колкото повече се отдалечаваме от Бог, като следваме своите нагони и страсти и забравяме единственото чувство, което ражда живот – любовта. Колко често се увличаме по фалшиви ценности и вярваме, че богатството, властта и славата ще ни донесат радост? Прекрачваме границите на доброто, поддавайкисе на още и още грехове и отиваме все по-далече в преследването на болни амбиции. Само че щастието така и не идва, защото щастливи можем да бъдем само ако сме изпълнени с мир!

Точно тази болна действителност Исус иска да промени в живота ни и затова основната му поръка към нас е: „Мир!“ И пак ни повтаря: „Мир с вас!“. Очевидно това е основното съдържание и крайният резултат от Неговото спасително дело. Исус победи злото. Той остана послушен на своя Баща докрай, чак до кръстната смърт и пръв сътвори у себе си храм на мира. Христос дава своя Мир на апостолите си, дава го и на нас. А мирът означава, че в нас няма размирие – омраза, завист, злонамереност, привързаност към грях или страсти, липса на смирение. Да си припомним делото на свети Павел, който толкова вярно следваше Христа, че можеше да си позволи да изрече думите: „Вече не живея аз, в мен живее Христос!“ И затова апостолът придобива Неговия мир, обещания Христов мир въпреки многото житейски изпитания – жажда и глад, и гонения и несправедливи укори,
и обвинения. Толкова проблеми и лишения, а в душата – мир.

В тези радостни дни на Пасхалното време всички тържествуваме и искаме да получим повече от този мир, но имаме ли смелост да тръгнем по нелекия път, който води към него? Прославяме Бога за Неговото Възкресение, но нека не забравяме, че не можем да разделяме Кръста и смъртта от Възкресението, защото те са едно. Този кръст е животворящ, а смъртта – преходна и обезсилена. А по пътя към Възкресението Исус ни дава своя свят мир с думите: „Мир с вам!“.

Нека направим сами за себе си равносметка и нека не заменяме в своята човешка лудост Божието милосърдие и Неговите безценни блага с притежания, които молци изяждат, ръжда унищожава или крадецът ограбва. Празникът Възкресение Христово и тази година отмина, а заедно с него и суетенето около боядисването на яйцата, месенето на козунаците, печенето на агнето и подреждането на масата. И пак сме отново във времето, в което трябва да показваме каква е вярата ни, точно като апостолите в днешния евангелски откъс. И отново няма нищо различно. Вярата ни е крехка, нужно ни е очевидно доказателство. Едва ли сме по-различни и по-добри от свети Тома. Вътрешната борба с неверието, която и на нас се случва да водим, искаме да преборим и преодолеем с допир, искаме да докоснем раните Му, ръцете Му – там, където са прободени с гвоздеи, за да повярваме в Неговото Възкресение, да изповядаме невидимия Бог, гледайки в лицето на Човек. За Тома срещата с Възкръсналия Христос е моментът на помилване в живота му, той вижда белезите от раните по ръцете на Исус и ги докосва. Със своето неверие Тома се бори, желаейки да се допре до раните Му, така както ти и аз се борим със своите съмнения. Но Бог е много милостив. Открива ни се, позволява ни да осъществяваме бляновете и желанията си, даже да се докоснем до раните Му, които са извор на Неговото милосърдие.

„Господ мой и Бог мой!“ са думите на Тома, след които следва най-силната бъдеща поръка към всички езически народи: „Ти повярва, защото ме видя!“. Блажени, които не са видели и са повярвали“. Така прословутото съмнение на този, когото хората наричат “Тома неверни“, подтиква Исус да провъзгласи блаженството на онези, които са повярвали без доказателства. И ние трябва да внимаваме да не пропуснем повода и възможността да изпитаме Божието милосърдие, оставайки благодарни за дара на вярата, която носим в себе си, устремени към най-голямото блаженство, което нашият Господ съвсем безвъзмездно предоставя само и единствено на нас!

Poprawiony: sobota, 22 kwietnia 2017 22:46