III Пасхална неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   


Емаус

Днешният eвангелски разказ е истинска история на спасението на човека в неговата осезаема среща с Възкръсналия Христос. Случва се всички да преживеем изпълнени със съмнения мрачни дни и да имаме усещането, че се намираме в безизходица, но дори и в такива моменти от тъмното дъно и на най-дълбоката пропаст проблясва светлина, която ни дава надежда за спасение и промяна. И всъщност в борбата си с житейските трудности ние често търсим точно тази светлина. Понякога успяваме да я видим, друг път – не.

Днешното Евангелие също ни представя една необичайна ситуация – двама от Исусовите ученици не са поставени пред трудно изпитание в живота си, а пред реална и съдбоносна „щастлива случайност“. Те отиват в Емаус потиснати, изгубили надежда и дълбоко разочаровани, защото Този, Когото смятат за Спасител, е унизен и погубен, а с Него – и всяко упование. Не след дълго обаче същите тези ученици се връщат в Йерусалим, окрилени от щастие и радост и изпълнени с толкова много светлина и надежда, че започват да раздават с пълни шепи и на другите. В първия момент ги виждаме отчаяни, а в следващия – готови да преобръщат света.

Както понякога щастието е на една крачка от тъгата, така и разстоянието от разочарованието до радостта, от тъмнината до светлината и от смъртта до живота е малко, а за нас, християните, това разстояние изцяло се вписва в тайната на Възкресението. Нашият Господ Исус не е само на небето. Той ходи по пътищата на живота заедно с нас, понякога ни съпровожда дори като непознат спътник, за да ни подкрепи във всеки тежък момент, защото Неговото небе сме ние, които Го търсим и очакваме тук, на земята. Често се надяваме да Го срещнем и мислено вървим в Неговата посока. Исус заговаря своите ученици, но Той им говори на чужд език – езика на небесната обич. Той им превежда този трудноразбираем мироглед, че Месията е трябвало да изтърпи болка и страдание от любов, а те навлизат в тихата и дълбока тайна на тази истина. Първоначално не Го разпознават, но когато преломява хляба, разбират, че това е Той. Пътят на литургията ги отвежда на пътя на надеждата.

И двамата спътници започват да се разведряват след тази среща, защото откриват голяма истина: Божията ръка е точно там, където всичко изглежда безнадеждно – на кръста, и така скрита, сякаш изобщо не съществува. Те разбират, че всъщност в този момент Бог бродира със златна нишка платното на света, като започва от долу, от най-ниската точка, от смирението и мъченичеството на кръста. И ние непрекъснато забравяме това, че колкото е по-невидима Божията намеса, толкова е по-силна. Колкото е по-тиха, толкова е по-действена и плодоносна. И идват въпроси: какво са имали тези двамата, което другите нямат? И колко крачки са изминали от неразпознаването до осъзнаването на важността на тази среща?

Тези ученици наистина търсят Господа и макар и обезкуражени, те не се срамуват, нито се страхуват да се надяват на Исус. Истина е, че приживе, когато Исус учи и проповядва на своите ученици, понякога те възприемат Неговото учение през своите възгледи. Но след време промяната идва. И дори когато им се струва, че всичко е загубено и че със смъртта на Исус умира и всяка надежда, те не спират да говорят за Него. Тяхната болка е израз на техните желания. Когато Възкръсналият Христос се приближава предрешен към тях, тези ученици наистина започват да учат отново, превръщайки се в страстни последователи. Трябва да можеш да отстъпиш от своите разбирания, за да се приближиш до истината. Те търсят – и затова слушат, и затова научават, че смъртта не е пропаст и не е пропадане. А между смъртта и Възкресението Исус извършва нещо, което не се вижда, но е решаващо: успява да остане послушен на Отца и с това става първият Човек, преминал отвъд границата на непослушанието към Небесния ни Баща, граница, която разделя всеки от нас от Бога. И затова смъртта не е пропаст. Това е дълбоката истина на християнството, по-силна и от най-страшната човешка участ на земята – смъртта. А учениците слушат и сърцата им горят. Те променят посоката на живота си, навлизайки в дълбините на тази истина.

По примера на тези двама смелчаги – Христови ученици, разбираме кой може да срещне Възкръсналия Христос – точно този, който Го търси, макар и да прави грешки по пътя, този, който е готов да промени своето мислене, този, за когото Той е по-важен от всичко и стои над егоцентричното разбиране на живота. Краят на този разказ не е сензационен, не завършва с поразително или тържествено събитие, но той ни обнадеждава, насърчава и призовава. Остава само да си пожелаем – по примера на тези ученици – и ние „да се върнем в Йерусалим“, открили и носещи най-радостната вест на човечеството за всички времена, а именно вестта за нашето спасение сега и за вечността.

Последно променен на Вторник, 02 Май 2017 09:00