IV Пасхална неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu


Добрият Пастир

Някои от нас имат добро чувство за ориентация в пространството, а други – не. Понякога тръгваме на път и лесно намираме посоката, а друг път започваме да се лутаме, губейки усещането си за сигурност. На всеки от нас се е случвало да се заблуди, когато пътува, и това преживяване да се превърне в истинско приключение и забавление или дори в лош спомен.

Кратка история за един пътешественик разказва, че той срещнал малко момче по пътя си и го попитал кой е най-прекият път до близкото село. А момчето отговорило: „Има пряк път, който е дълъг, и обиколен път, който е кратък“. Всички сме поемали по привидно кратки пътища в желанието си да стигнем по-бързо, а накрая сме съжалявали за избора си. Може в геометрията най-краткото разстояние между две точки да е права линия, но в живота често директният прав път не е най-добрият избор заради непредвидени препятствия и безконечни задръствания. В днешно време можем да се възползваме от напредъка в областта на технологиите и да използваме джипиес система. Тя не само ни дава информация къде се намираме и как да стигнем до мястото, което търсим, но ни направлява, ако се отклоним в грешна посока, като преизчислява маршрута, връщайки ни на правилната позиция. Техническото наименование на тази система е глобална система за позициониране, а теологичният термин в живота ни е името на нашия Спасител – Добрият Пастир.

Когато израилтяните напускат Египет, Бог не ги превежда по най-прекия път към Обещаната земя само защото е най-кратък. Бог знае това, което те не знаят, че по пътя могат да срещнат врагове, които да унищожат нацията им. Това, че пътят не е директен, не означава, че не е най-правилен за тях, а освен всичко на Бог му е известно, че те имат нужда от допълнително време, за да се подготвят за предстоящите нови трудности и изпитания, с които ще се сблъскат по пътя на прехода от робството към свободата.

Всеки ден в живота ни се налага да избираме посока, да взимаме решения, които впоследствие да преобръщат реалността ни, понякога се заричаме, че не бихме направили това и онова, а после тази категоричност бързо ни застига, подтиквайки ни сами да се надсмиваме над слабостите си.

Ако сме честни, трябва да признаем пред себе си, че често не знаем накъде да вървим и имаме нужда от помощ и от съвета на някой, който вече е минавал по този път или го познава, защото е местен. Човешките ни сили, мъдрост и познание не стигат, за да научим всичко и да бъдем безпогрешни. Имаме нужда от водач, който да ни помага и напътства. Библията ни разказва толкова много примери за това как Господ ни защитава и направлява във времето на нашето „земно лутане“ и вероятно всеки от нас, разгръщайки страниците на Стария и Новия завет, често открива нещо за себе си, припознавайки се в един или друг образ. Но, както и да се виждаме през собствените си очи, независимо дали ще се оприличим на цар Давид, или на Мария Магдалена, по-важно е да оценим Кой винаги стои зад нас, без оглед на това дали преживяваме възходи, или падения.

Нашият Господ е Добрият Пастир, Който ни съпътства, за да ни показва накъде да вървим, никога не забравя имената ни, никога не е прекалено зает, за да изслуша тревогите ни, и никога не е уморен, за да ни помогне. Той е винаги на разположение, готов да се отзове на всяко наше възклицание, възглас или повик. Добрият Пастир познава овцете си по име, защото ги обича и е загрижен за тях.

Той знае къде да ги търси и къде да ги намери, когато се изгубят, и е готов да жертва дори живота си за тях, а причината за цялото това внимание започва и завършва само с една дума – любов. Нека си спомним заедно за тази любов, заради която Исус загрижено и с обич погледна към Петър, призова към себе си Павел и Закхей, прости на прелюбодейката и провъзгласи за спасен разпнатия разбойник.

С внимание и любов Бог призова Авраам и Моисей и всички пророци, така както днес призовава всеки един от нас – теб и мен, знаейки имената и нрава ни, познавайки болките ни, разобличавайки слабостите ни.

Исус се приближава към нас, подавайки ни ръка, за да ни издърпа от блатото на нещастието и греха и пропастта на смъртта. Той идва към нас, за да ни даде нещо, което никой друг не може – живот във вечността. Предавайки се на страдание и отдавайки своя живот за нас, Той ни завежда в небесната шир на спасението и освобождението. Няма друго име, заради което да можем да се спасим, и няма друг път към Спасението, освен пътя на упованието и вярата. И затова имаме сигурност в този несигурен свят. Ако погледът ни е замъглен и стъпката ни е неуверена, Христос е с нас. Той ни призовава и води, дава ни сили чрез Словото и Тайнствата в Светата Църква. Нека и ние да Му благодарим за безграничната Му обич, за тихата подкрепа, за Литургията и Евхаристията днес, за свещеника, който Той призова да ни служи. И нека не забравяме, че израз на Божието търпение към нас е любовта, а изразът на нашето търпение към Бог е вярата. Нека се доверим смело на Бог, знаейки, че пътеките, по които Той ни води, може да са дълги и ветровити, но със сигурност ще ни отведат при тихи води и злачни пасбища, ще препълни чашата ни и ще помаже главата ни с елей.

Poprawiony: niedziela, 07 maja 2017 14:51