V Пасхална неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu


Аз съм Пътят и Истината и Животът!

Тази неделя слушаме откъс от една от дългите беседи между Исус и неговите ученици, за които св. Йоан ни разказва. Извадени от контекста, думите от Евангелието, които чуваме днес, звучат единствено насърчително и успокояващо, но смисълът, който се крие зад тях, е много по-дълбок.

„Аз съм Пътят и Истината и Животът!” – сякаш достигаме до кулминацията в смисъла да познаем Христос и сякаш тези думи фокусират като през обектив необятния хоризонт на бъдещето пред очите и сърцето ни, давайки истинска стойност на вярата ни и посока в живота ни. Тези думи
са думи на живот и ни представят Исус като пътеводител и център във всеки един от дните на нашата християнска действителност, но също и означават, че цялото добро, на което сме способни, и любовта, която даряваме, черпим от непресъхващия и неизчерпаем извор на Неговата Божествена обич и милосърдие.

Това учение идва по специален повод: Исус се изправя пред труден момент в собствения си живот и този на общността, която създава. Това е един от последните моменти, в който Той е заедно с учениците си. Вече им е разказвал много и много са преживели заедно, но все още има неизмеримо повече какво да научат. Все още има съмнения и несигурност в тях, защото това, което Исус говори,  не само изглежда нереално, а често остава дори неразбираемо по човешки.

Тома иска да разбере какво е това място, на което Исус отива и пита: „Господи, не знаем къде отиваш и как можем да знаем пътя?”. А отговорът на Исус ги насърчава да имат вяра и да бъдат една стъпка напред във времето, казвайки: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца освен чрез Мене!”. Исус знае за себе си, че Му предстои болезнено пътуване, в което сам ще премине през страдания и мъки и това пътуване ще бъде еднопосочно, но когато приключи ще се озове там, откъдето е дошъл, в необятното пространство на неограничената радост и свобода, в дома на Отца и в безмерното щастие на вечността. Той поема по пътя на привидната неизвестност, а там, където отива, ще приготви място за всички свои последователи.

Филип също има въпроси към Исус. Той иска да се увери и да почувства осезаемо присъствието на Отца, а Исус Му разкрива с думи, че всъщност той вече трябва да е усетил присъствието на Бога във всички Негови действия. Да вярваме, че Исус е Пътят и Истината и Животът, означава, че вярваме в Неговата божественост, така както не се съмняваме в човешката му природа.

Ако сме убедени, че Той наистина е Пътят и Истината и Животът, то ние с радост приемаме уникалността на Неговата спасителна смърт и Възкресение. Да твърдим, че Христос е Пътят, Истината и Животът, означава също, че осъзнаваме, че Неговият път е единственият, който ни отвежда в истинския ни дом в небето, и че в Него се разкрива истината и откровението на Отца. Всичко, което Бог Отец иска да знаем за Неговата същност и воля, можем да разберем, поглеждайки към Неговия Син Исус, в който изцяло се проявява божествената безусловна любов и прошка. Христос умира за нас и за всички останали грешници, за да можем ние да имаме вечен живот.

Бог Отец се открива напълно в Исус, Който е Христос Господ. Ето защо Той обяснява на учениците си, че „който е видял Него, е видял и Отца”. По тази причина, когато приемем Исус като наш Господ и Спасител, можем да бъдем сигурни, че сме в личен контакт с Отца.

Но Исус не е Пътят, Истината и Животът само за тези, които са Го познали, Toй е дар за всички хора – за спасените, за търсещите надежда, за виновните и невинните, за отчаяните и падналите духом, защото Бог проводи Сина на земята, за да спаси света от всяка зла участ и да заличи следите на времето. Минало, настояще и бъдеще са само кратък миг от вечността. Той е Универсалният Спасител, чийто живот ни показва, че трябва да познаем Бога, че нуждата, която изпитваме да усетим близостта Му, е съвсем естествена, понеже сме неделима част от Неговото битие, а животът, който Той ни дарява, е нестихващ, неугасващ, непресекващ и обещаващ блаженство и любов в земята на вечно продължаващата пролет.

Poprawiony: sobota, 20 maja 2017 23:35