VI Пасхална неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Ако ме обичате...

Kак да разпознаем добрия учител? По неговите ученици. А как да разпознаем добрите родители? По техните деца. Как обикновено можем да оценим работата на някого? По неговите дела.

 Вероятно някой веднага ще се противопостави на това, че по децата се познават добрите родители, защото нерядко те правят различен избор от техния. Тук трябва да подчертаем, че говорим за доброто в смисъла и контекста на християнските ценности в живота. Нашата вяра управлява съвестта ни и ние съобразяваме действията си с нея. Познавайки неограничените възможности, които ни дава вярата, искаме да я предадем на децата си, като не забравяме, че нямаме право да  ограничаваме свободната им воля да избират. Бог ни позволява да бъдем свободни в своите решения и ние сме длъжни да постъпваме като Него. Едва ли обаче може да има спор относно това, че за човек отсъждаме по делата му, и неслучайно Исус категорично посочва за свои последователи онези, които изпълняват волята Му, казвайки: „По делата им ще ги познаете!“.

Още първото четиво днес ни разказва едно силно свидетелство. Наскоро ръкоположеният дякон Филип заминава за Самария и въодушевено проповядва, лекува болни и гони зли духове, а хората обнадеждено и с възторг възприемат проповядваното от него. „И в онзи град настава голяма радост“, защото онова, което хората откриват, е спасителна вест, освобождаваща от робството на преходния материализъм, света на страданието и собствената нищета. Плодът на възвестеното и приетото спасение е усещане за щастие и бодрост от срещата с Небесния Отец и новия дух, който се влива в онзи, който осъзнава, че принадлежи на Бога.

Днешното Евангелие отново ни пренася във времето на една от последните беседи на Исус с учениците, когато Той предначертава бъдещето им и посочва пътя, който трябва да следват, ако наистина искат да бъдат живи свидетели на делото Му. Днес си припомняме тази заръка: „Ако ме обичате, ще пазите моите заповеди! И Аз ще помоля Отца и ще ви даде Друг Утешител.“ Исус отправя тези думи към учениците си, но и към нас, не за да изградим своя комфорт, а за да ни призове към ново начало.
И после: „Който ме обича, възлюбен ще бъде от Отца ми“. Това е радостно послание, но звучи сякаш дарът на Духа и любовта на Бога зависят от нас, от обичта ни и от спазването на заповедите.

Но какво се случва, когато се проваляме в тази обич? Спираме ли да бъдем обичани от Отца? Не, разбира се, такова тълкуване е погрешно. Та може ли един Баща да спре да обича сина си, защото е сгрешил? Пред всеки от нас има път, който трябва да извърви. Понякога е много трудно, пътят е неравен, стръмен, трънлив и опасен. От страх, от гняв или от разочарование започваме да се оглеждаме настрани – дали няма да намерим друга пътека, която да е по-приятна и лека. Случва се и да тъгуваме, дори да се задавяме от горчивина и отчаяние, и в такива моменти, възмущавайки се силно, да недоумяваме защо Бог допуска да страдаме. Но дори и в тези тягостни моменти Той ни гледа с любов и с любов се грижи за нас. Бог познава бремето ни, иска да снеме товара ни и ни очаква всеки ден с готовност да ни приеме с доброто, което носим вътре в себе си, но и с всичките ни недостатъци, несъвършенства и грешки.

Едно е сигурно – Евангелието днес, безспорно, е призив към нас да приемем предизвикателството наистина да обичаме, но също и ни насърчава да се радваме, че и ние имаме тази любов като дар. В тази сложна мрежа любовта тече в две посоки – ние обичаме, бидейки обичани. Затова нека се опитаме да погледнем един на друг с Неговите очи и от Неговата висота, а не от височината и не от върха на ниския си ръст, защото всички стоим на една линия на хоризонта и сме равни в немощта и безсилието си да преодоляваме слабостите си и да променяме себе си и света около нас без Неговата помощ и подкрепа.

Живеем според много модерни стандарти, все повече привикваме да използваме различни автомати за наше удобство, планираме до безумие, сякаш земното ни пребиваване няма да има край, искаме да направляваме събитията в живота си, за да се случват според нашите егоистични очаквания. Не трябва обаче да забравяме, че Бог не е машина, в която от време на време можем да пускаме своите желания, за да бъдат изпълнени. Понякога Той наистина  изглежда далечен и недостижим, но всъщност винаги остава близо до нас. Не бива да си представяме отношенията с Бог като с приятел, ако те са само моментни и емоционални изблици тогава, когато сме в беда или нужда, и въпреки това всички сме усещали, че можем да разчитаме на близостта на Бог винаги, когато преживяваме трудности. Бидейки ежедневно в общение с Него, все по-силно чувстваме, че Той няма да ни изостави. Както се отнасяме към нашите приятели и изграждаме отношения с респект
и взаимност, споделяйки и хубавите, и лошите ни моменти, така трябва да градим и отношенията си с Бог. И както не търсим този, когото обичаме само когато ни е скучно или се нуждаем от помощ, така не бива да забравяме Бог само защото дните сега са безоблачни.

А Той – нашият Небесен Отец – винаги ни очаква търпеливо на прага на Бащиния дом, давайки ни времето, което ни е нужно, за да намерим пътя към Небето, минаващ през Христовия Кръст и прославата на Неговото Възкресение. Затова можем смело да търсим и просим в Името на жертвата и победата на Исус милост от Бога и Спасение, благословение и не на последно място – благодатта да обичаме!

Poprawiony: sobota, 20 maja 2017 23:40