Възнесение Господне PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Аз съм с вас

Да търсим обезщетение за дадена несправедливост е вътрешна необходимост, която всеки от нас поне веднъж в живота си е изпитвал.

Има двa основни начина, по които се стремим към възстановяване на правотата, когато се чувстваме онеправдани – единият се изразява в желание да отмъстим на този, който ни е наранил, а другият е съвсем противополежен и няма никакъв външен израз на каквато и да била агресия или настъпление, и се проявява в това да се доверим на по-висшия авторитет на Бога, оставяйки се на Неговата защита и намирайки сили у себе си да простим. Понякога това би могло да бъде доста трудна задача и често такова поведение се асоциира с бездействие, безразличие и летаргия, както и с отсъствие на справедливост.

Днес отново отбелязваме голям празник от литургийния календар – празника „Възнесение Господне”. Чувайки думата „възнесение” веднага и с лекота се пренасяме на небето, което често търсим тук на земята – мястото, на което няма нито скръб, нито болка, глад или войни, там, където няма повече да се борим за справедливост, за това да оздравеем или да излекуваме раните си. Само там на небето можем да открием истинското щастие, към което целеустремено се стремим във всички дни на живота ни, вървейки по прашните пътища на собствената си история.

И въпреки, че днешният празник ни носи радостта от надеждата, от святата победа на нашия Господ Исус Христос, не бива да забравяме пътя, който Той извървя за нас, за да ни отведе до новата земя на покоя, мира и благоденствието.

Когато Исус бе разпънат на кръста, Бог Отец привидно изглеждаше тих, невидим, далечен и безучастен. „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?” са думите на Исус, парещи от болка и идващи като стенание от бездната на неоправданата мъка и страдание. Вероятно можем да си представим, ако това се случва с нас - да трябва да понесем тежестта на незаслужено и несправделиво наказание, какви мисли и чувства ще ни обземат, докато отпиваме от горчивата чаша на неправдата и беззаконието.

Исус, разбира се не е като нас и докато беше на кръста, не само, че  не търсеше  отмъщение, а дори прости на своите врагове и по този начин възстанови справедливостта по съвършено нов и непознат начин. Очевидно, обаче това се случи в тишина. Той беше погребан. И отново настана тишина. Но изведнъж, точно във времето, в което Бог отреди, Той Възкръсна от смъртта и тази смърт не само не прекъсна Неговия живот, а роди нов, който е толкова всеобхватен в своето изцеление, че буквално взриви като експлозия цялата Вселена, като унищожи границата и преодоля пропастта между живота и смъртта. След Възкресението Си, Той остава на земята и продължава да учи и окуражава Своите ученици още четиресет дни, защото все още има какво да им каже, подготвяйки ги за апостолската дейност, която им предстои да осъществят за разпространението на новата вяра, носеща на света Благата вест за Спасението. И идва денят, в който Той напуска тази земя и днес ние честваме и празнуваме този миг на необятно щастие, давайки му името Възнесение. В днешното Евангелие, обаче няма нито дума за Възнесението защото възнасяйки се на небето, Исус не се отделя от човешкия род, а напротив - Той остава съвсем близо до нас в тайнството евхаристия и в Своето слово, напътства ни, завещавайки ни Своите заповеди и присъства осезаемо в живота ни, подкрепяйки ни в трудните моменти на изпитания.

Днешното Евангелие ни разказва за една от Неговите срещи с единайсетте ученици, на която липсва един - Юда, който вече е направил своя избор. „Не можете да служите на Бога и на мамона”, на богатсвото, така, както Юда избра парите – символ на всички лъжовни идоли, които унищожават всеки, който ги обожава. След като Юда вече го няма, останалите единайсет отиват в Галилея, на планината, така както Исус им нарежда. „И тези от учениците, които Го видяха Му се поклониха, а други се усъмниха”. И сигурно се питаме защо се съмняват и как, въобще могат да се съмняват, когато  с очите си виждат, че наистина е Възкръснал? Отговорът е, че те, както и ние се съмняваме в собствените си възможности да постигнем това „божествено състояние на Възкресението”, знаейки колко много би могло да ни струва – срамно предателство, самота и кръст. Сега Исус ги упълномощава да продължат делото му като разпространяват словото и заповедите Му по целия свят и да кръщават народите „В Името на Отца и Сина и Светия Дух”, което не значи нищо друго освен това, че извършвайки акта на Кръщението, те ще избавят хората от кръстната смърт, и превеждайки ги през водата ще откриват пред тях път, който отвежда в непреходното и невидимо битие на безграничната и безусловна любов. „И ги учете да пазят всичко, що съм ви заповядал!”, а единственото, което Исус е заповядал в това Евангелие са да пазим и обичаме блаженствата – да насочим живота си за доброто на другите, защото пътят към небето минава през заповедите на мира и любовта.

А Той гарантира: „Аз съм с вас” при това не само сега, а чак до „свършека на света”. И ето какво е Възнесение – не е раздяла, нито сбогуване, а още по-силно присъствие на любовта и непрестанно нарастващата близост!

 

Poprawiony: sobota, 27 maja 2017 12:37