Петдесятница ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Свети Дух

През средните векове и Ренесанса един от най-богатите и пищни градове в Европа – Флоренция, бил управляван от владетел на име Лоренцо ди Медичи, известен с името „Великолепни“.

Той бил покровител на изкуството и обичал грандиозните и зрелищни театрални спектакли. Веднъж, на празника Петдесетница, Лоренцо отишъл твърде далеч, след като на религиозно представление в църквата, за да пресъздаде картината на слизането на огнените езици от разказа от втора глава на „Деяния на Светите Апостоли“, той наредил актъорите да използват истински огън. В резултат на това „сцената“ се запалила и цялата сграда изгоряла до основи.

Поуката е ясна – нека да се молим за Светия Дух, но да не се опитваме да го създаваме или „произвеждаме“. Макар и невидим като дихание, Той присъства навсякъде в живота около нас и в самите нас. Вярата, която носим в сърцето си, добрите помисли, чувства и намерения, волята да устояваме на изкушенията са все животворящи дарове на Твореца, които добре трябва да пазим в стремежа си да имаме колкото се може повече любов и радост в душата си. Всеки от нас е получил дара на Светия Дух при Кръщението и Той се проявява у нас като благочестие, разум и богобоязливост, но дори и когато грешим, Той отново ни помага, давайки ни благодатта да се покаем и смирим.

Вятърът, който повява над учениците на Петдесетница, не е лек морски бриз, чийто полъх гали нежно, а напротив – той е силен, идващ като шум от небето, проникващ и зад заключени врати и изпълващ цялата къща, сякаш е „ураган на светостта“.

А защо ли Светият Дух идва с тази сила? Вероятният отговор е, че с Него Бог донася промяна у хората, а тя обикновено не е никак тиха. Случва се да преживяваме природни бедствия, физически и духовни катаклизми, които могат да разтърсят из основи цялата ни същност и да ни доведат до промяна към по-добро или лошо, но през каквото и да преминаваме, оставаме все така обичани от Бога, Който ни наблюдава от висотата на небесната шир, виждайки във всеки от нас животворящото дихание и действие на Своя Свети Дух.

А ако сме истински християни, ще молим за повече от Него – да действа силно в нас, да ни доближава до Словото, да ни подкрепя в нашата молитва и общение с Отца, да ни дава твърдост във вярата, да ни предпазва от греха и да ни помага да познаваме по-добре Божията воля и това, на което нашият Спасител Христос дойде да ни научи.

На нито един човек не е дадено да знае и разбира мислите на Бога и Светият Дух е единственият, който може да ни приближи до тях, ако се оставим на Неговото превъзходно влияние. Един от най-големите учени на всички времена – Айнщайн – казва: „Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли“. Тези думи са израз на осъзната човешка невъзможност – да разбере същността на Отца.

Знаем кой е изворът, от който да почерпим мъдрост, но как е възможно да получим този дар? Този път отговорът е еднозначен. Чрез Христа. След като завещава на учениците си богатството на мира с думите „Мир вам!“, „Исус духна и им каза: Приемете Духа Светаго!“. Бог дава, а ние приемаме. Без Неговото даване и без нашето желание – няма приемане! По това се познават онези, които искат да пребъдват в Божието царство. Тази връзка между човека и Духа Божий не е нова, а най-старата ни връзка с нашия Небесен Баща, защото чрез нея съществуваме. Бог вдъхна живот на прахта и сътвори човека, а човекът е прах, която Духът Му събира. Загубвайки дихание, човек става прах, която се разпилява.

Исус изпраща Духа не към мисълта, която не е в състояние да разбере всичко, а право към сърцето, за да разтопи целия лед, който го сковава, и да го освободи от всяка омраза към света, давайки му радост, която не може да бъде помрачена.

Затова нека имаме открито сърце за Духа и да излезем от мрачния ъгъл, в който сами сме избрали да застанем, подобно на учениците, които се скриват зад  заключените врати.

Да приемем Светия Дух означава, че сме готови да напуснем тъмната стаичка, в която понякога се опитваме да избягаме от себе си и от Бог, и да излезем на светло, казвайки „Да“ на новия живот, който ни очаква зад заключената до вчера врата.

Носейки този Дух в себе си, вече сме свободни да обичаме безгранично и можем без страх да подадем първи ръка, първи да кажем „Прощавам ти“, първи да почувстваме от какво има нужда моят брат, любим или ближен. И ще преминем онези предели в живота, които са непознати, издигайки се над хоризонта и отправяйки се към небето леки като птици, а по пътя на вярата ще пеем и пием от извори с жива вода, чувайки непрестанен, тържествен звън на камбани.


Последно променен на Събота, 03 Юни 2017 21:13