Света Троица ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Света Троица

От времето на Адвента до Петдесетница, седмица след седмица размишляваме върху живота, смъртта, Възкресението и Възнесението на Исус и слизането на Светия Дух върху апостолите.

Намираме се в средата на годината, в която отново сме преминали не само през преживяната радост от Рождението на Младенеца, но и литургичната „драма” на Страстната седмица, когато възпоменавахме Христовите страдания, установяването на тайнството Евхаристия на Велики Четвъртък, разпъването на Христос на кръста и Неговата смърт, Пасхалното среднощно бдение, достигайки кулминацията на Възкресението и Възнесението.

Скоро навлязохме в сезона на получаване на даровете на Светия Дух, когато изцяло фокусираме вниманието си върху начина, по който на практика трябва да следваме евангелския пример на Христа в собствения си живот. Това може и да изглежда лесна задача, защото всички обичаме нашия Спасител, но често, волно или неволно, допускаме грешки, отдалечавайки се от съвършенството на образа, който ни се иска да имаме. Всеки ден от живота ни е борба, в който единственото, което не можем да си позволим, е да спираме да търсим, да просим подкрепа от Бога и да мечтаем, защото накрая старанието ни ще бъде увенчано с успех. Трябва само да искаме и да молим за победата, която само вярата в нашия милостив и милосърден Бог може да ни донесе, като не забравяме, че не сме сами и можем да устоим във верността, защото имаме силен съюзник – Духа на оживотворяваща любов. Колкото повече опит трупаме в църквата и в Божието присъствие, толкова по-дълбоко опознаваме откровението и природата на Триединния Бог, Който почитаме.

Днес отново отбелязваме голям празник, чествайки Светата Троица, но за да разберем напълно нейната същност, трябва да се върнем към корените и основата на християнската ни вяра, още в самото начало на създаването на първите вярващи общности, че чак и до времето на Авраам.

В началото хората познавали Бог като Всемогъщия Създател на живота на земята, по Чийто образ и подобие всички сме сътворени, а също и като любящ Баща, Който е невидим и далечен, но не и безразличен към житейските им грижи и страдания. Бог остава близо до децата на Израил, като им помага в трудностите, които преживяват. Още когато първите хора, Адам и Ева, съгрешават, Той все пак ги освобождава от срама, който чувстват, като ги облича и прикрива голотата им. Но най-голямото доказателство за нестихващата и умножена обич на Отца към човечеството е историята на спасението и въплътеното слово, което побеждава дори и смъртта.

Затова вторият образ, който ранната християнска общност опознава и който и ние ясно рисуваме в представите си, мислейки за Бога, е образът на Сина, Който стана плът и заживя между нас. Понякога е трудно да оценим всичко, с което Бог ни дава да разполагаме, и невинаги сме готови за Неговата благодат. Така и учениците на Исус осъзнават напълно какво точно се случва не в момента, когато Той ги предупреждава за страданието, през което Му предстои да премине, а едва когато стотникът казва: „Наистина Той бе Божий Син!”. И учениците проумяват напълно Неговото Възнесение на небето едва когато се връщат в храма, хвалейки и благославяйки Бога.

В лицето на Сина Бог Отец прави най-силната прокламация на милостта и най-пламенното обръщение към човешкия род, провъзгласявайки надеждата за спасение и осезаемото си присъствие близо до нас. А през това време Мария и учениците вече са свидетели на Възкресението и събитията от деня, който историята определи като толкова Велик, че раздели времето на две, защото доказа, че и невъзможното е възможно.

Натрупани във времето, всички тези преживявания: от сътворяването на света и изхода на еврейския народ до Възкресението и Възнесението на Исус непрекъснато променят общността и тя ще почувства още по-силно присъствието и близостта на Бог по нов начин в лицето на Светия Дух. Според обещанието на Исус Този Дух слиза върху учениците и последователите на Петдесетница и идва като „ураган на светостта” върху всички в общността, без да избира. Интересно е, че Духът слиза върху хора от различни региони, събрани на едно място. Те са носители на различни култури, говорят различни езици, но изведнъж чуват думите на Бог на собствения си език, а това вече е „умопомрачителен” опит, защото, както казва Библията, те наистина са „объркани” от това, което се случва. От всички присъстващи само учениците знаят за обещания дар, но едва ли са били в състояние да си представят как точно ще го получат.

Времето доказва, че възприятието на Бога в Три лица е най-добрият начин да Го познаем, като едновременно се приближаваме до Него.

Сигурно е, че образът на Бог не е завършен пълноценно, ако Го възприемаме единствено като родител. Може би всички сме чували като малки предупреждение и даже заплаха: „Чакай да кажа на баща ти, като си дойде!”, и всички познаваме недисциплинирани бащи и дори майки, изоставили децата си. Понякога страхът от наказанието от родителя или неговата загуба лесно ни поставя в плен на безпокойството и недоверието. Бог е единственият безгрешен Родител – Баща, любящ, щедър и милостив, Който ни обича, независимо от обстоятелствата в живота ни, но за да не изпитваме към Него сурово чувство на страхопочитание и боязън, Той слезе от небето в човешки облик в лицето на Исус Христос, доближи се до нас и донесе невиждана промяна, като изцели всеки болен, който срещна по пътя си и даде опрощение и на последния грешник. А накрая ни изпрати безценния дар на Светия Дух, за да ни дава сила и да ни подкрепя и изправя, докато се препъваме.

Вероятно Бог е лекувал и нас и ни е прощавал и затова сме днес тук, в църквата, за да празнуваме с радост. Но нека не забравяме, че сега ние сме тези, които, излизайки от храма, трябва да разказват историята на Благата вест в света! Ние сме тези, които трябва да кръщават в името на „Отца и Сина и Светия Дух”! И ние сме апостолите на вярата, които могат искрено да свидетелстват, споделяйки как Бог действа в собствения ни живот като Творец, Родител, Спасител и Брат, Който ни подкрепя с Духа си!

Последно променен на Вторник, 20 Юни 2017 21:37