Тяло и Кръв Христови ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Тяло и Кръв Христови

Неделята е денят, в който идваме в църквата, за да отдадем чест и слава на Бога. Ние формираме църковната общност и й придаваме облика, който има. Христос е глава на Църквата. Той е центърът и ние сме тук заради Неговото присъствие.

Исус Възкръсна и се Възнесе на небето, но Той не остава далече от нас, а търпеливо ни очаква да прекрачим прага на храма и да пристъпим тихо към олтара, за да ни преобрази с Божията сила и любов.

Днес празнуваме Неговото присъствие в църквата, чествайки празника „Тяло и Кръв Христови“и се радваме безгранично за това, че Той ни завеща Себе си и Своята същност, давайки ни най-скъпоценната духовна храна. Този ден е сърцето на нашата църква, на вярата и живота ни, отправна точка и смисъл на всичките ни усилия и стремежи.

Възможно е за някого да е трудно да повярва, че по време на литургията, хлябът и виното се превръщат в Тялото и Кръвта на Христос. Тези съмнения са разбираеми, защото това превръщане е нелогично, имайки предвид, че ние не виждаме никаква промяна в тях. Няма осезаема разлика – и хлябът, и виното остават същите на вкус.

Със своя човешки интелект можем някак да проумеем, че Бог е Създател и Управител на цялата Вселена, но задълбоченото търсене на повече отговори често ни отвежда до задънена улица. Тогава това, което е нужно да добавим към нашия интелект, е вяра, така както ни учи апостол Павел, че в християнския си живот ние вървим напред благодарение на това, в което вярваме, а не на онова, което виждаме!

Имаме силна нужда от смирение, за да можем да се отворим към Бог и да видим Неговите чудеса, които се случват всеки ден с нас в църквата и извън нея, част от които е и чудото на Евхаристията. Можем ли обаче да бъдем толкова смирени, че да добавим вяра към интелекта си и да допуснем, че разумът и знанията не могат да ни дадат всички отговори, които търсим, и че Бог ежедневно извършва чудо, превръщайки обикновените хляб и вино в Тялото и Кръвта на нашия Господ, докато те в действителност не се променят? Доверявайки се на Отца, всъщност ние нищо не губим, а всичко печелим, затова нека добавим жива вяра към смисъла, който познаваме, и смело да гребем с пълни шепи от любовта на Бога.

За да ни помага да поддържаме огъня, а понякога мъждукащия пламък на нашата вяра, Бог милостиво ни позволява да станем свидетели на видими евхаристийни чудеса. През 1263 г. един свещеник потегля
на поклонническо пътуване от Прага към Рим, молейки Бог да усили вярата му и да успее да преодолее съмненията, които го измъчват за неговото посвещение. По пътя той спира в италианския град Болзена и там, отслужвайки Светата Литургия, докато вдига хостията по време на освещаването, хлябът се превръща в плът, която започва да кърви. Капките кръв падат върху малката бяла покривка на олтара – корпорал – на която се поставят чашата и хлябът за преосвещаване. През следващата 1264 г. папа Урбан IV постановява празника Тяло и Кръв Христови и се обръща с молба към св. Тома Аквински да напише химн за този празник, а малката покривка, изцапана с кръв, все още може да бъде видяна в една стара базилика в Орвието.

От началото на литургичната година преживяхме много религиозни празници, изпращащи различни послания към нас, но винаги подтикващи ни да бъдем посланици на вярата и мира. Днешният празник ни напомня и за отговорността, която носим, представяйки се пред света като вярващи християни и истински последователи.

Затова нека се приближим смело към Исус, но не като учени, които се опитват да анализират Неговото присъствие, а с тихи стъпки като на случаен гост, който се промъква скришом в търсене на нов и непознат път към Спасението и светлината. И нека да пристъпим по безшумните пътеки, които ни отвеждат до насъщната храна за душата с упование и вяра, позволявайки на пресвятото тайнство да ни променя към добро и да ни помага да израстваме от носители на чиста вяра до изпълнени с любов, която вярата дава.

Приемането на Тялото и Кръвта на Христос са израз на нашата любов към Исус, но и символ на Неговата любов към нас. Затова, съединявайки се с Него, първо нека Му благодарим за огромното пожертвование на Кръста и незаслужената награда, с която ни дари, а после да търсим и просим всяко изцеление, от което се нуждаем.

И не на последно място – нека Го обичаме и обожаваме от дъното на душата си, спомняйки си думите, с които ни завеща вечността: „Това е Моето Тяло, което за вас ще бъде принесено в жертва... Това е моята Кръв на Новия завет“, за да се завърнем един ден там, откъдето всъщност ще започнем да живеем! И нека Евхаристийният Христос бъде сърцето на нашата енория и църква, центърът на нашата вяра и сърцевината и смисълът на нашия живот!

Последно променен на Вторник, 20 Юни 2017 21:39