XIV обикновена неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Дойдете при мене

Случвало ли ви се е да се смеете, без да изпитвате радост? Усмихвали ли сте се, когато не сте били весели и щастливи? Това, разбира се, не е нещо лошо, често се казва, че дори е проява на сила, но най-хубаво би било смехът ни да е изпълнен с радост.

Днешните четива навяват толкова много мисли на насърчение, успокоение и окуражаване, че сякаш само за миг ни изправят пред величието на Божията любов и благост. Ако приемаме Исус със сърцето си и живеем не според страстите на плътта, а според дарбите на Духа, наистина няма от какво да се страхуваме. Тогава и думите на Спасителя ще ни променят всеки ден, защото са думи – живи и необикновени, изречени от Онзи, Който Единствен познава Отца.

Често в нашето ежедневие правим планове за предстоящите близки дни или за бъдещето, което виждаме като мираж някъде в далечината. Следващата седмица ще ходя на море, а другата година ще заменя старата си кола с някой нов модел, ще инвестирам, ще строя къща, ще уча, ще пътувам... Сериозни намерения и големи амбиции. Във вените ни сякаш тече енергичност, която не спира да ни дава сили за живот и да ни пробужда, ако случайно плаваме леко и безгрижно по течението. Водени от смели мечти, имаме желание да се сдобием с колкото е възможно по-голям успех, гледайки оптимистично на живота, но същевременно носим на плещите си своето бреме
на нерадости и грижи, а понякога дори и на скърби и страдание. Когато успехът ни съпътства, сме доволни, жизнени и въодушевени, щастието е изписано на лицето ни, готови сме да пеем и танцуваме, ликувайки. Носени на крилете на благоденствието, лесно усещаме Божията близост и подкрепа, но, за съжаление, се случват и събития, които помрачават радостта ни.

И през годината сезоните се редуват и след красивите и шумни изгреви на лятото следва тихият шепот на есента. Така и в нашия живот и сред най-щастливите мигове, във вихъра на всяка еуфория започва
да се прокрадва нотка на меланхолия и тъга. След деня следва нощта в нестихващ и незагасващ кръговрат, като нищо не остава нито изцяло черно, нито изцяло бяло. Дните ни не са само слънчеви и безоблачни и нощите, които преживяваме, не са само тъмни. Понякога денят може да е напрегнат, изпълнен със забързаност и безпокойство, а нощта да донесе желаната почивка и прохлада. Има дни, които са студени и мрачни, раздирани от бури и урагани, и нощи, в които звездите ярко заблестяват, стопляйки небесния свод. Но както и да се менят сезоните, едно е сигурно – след бурята изгрява слънце, а след дъжда се появява красива дъга.

Светът не е черно-бял, но е красив дори когато не е изпъстрен в цветове, а животът има сладко-горчив привкус, в който постоянно се редуват радост и тъга. Преживяваме мигове на шеметно щастие и моменти на разочарования и загуби. Понякога трудът ни е напразен и тъга и безсилие унищожават радостта ни. Когато сме щастливи, имаме усещането, че се докосваме до Бога, но когато сме притиснати, измъчени и изморени, бързо забравяме за многобройните Му милости, попадайки в мрежа, изтъкана от съмнения и отчаяние. Докато се лутаме обезсърчени в мрака на разочарованието, започваме още по-силно да търсим смисъла на безпощадното страдание, през което преминаваме.

Християнската вяра ни учи на различния начин, по който можем
да вървим с нашите неволи, и много пъти ни отвежда по стръмни пътеки, но истината е, че човешките ни възможности са ограничени и ние не сме в състояние да отхвърлим своя кръст, колкото и да се противим и да негодуваме.

Единствената ни алтернатива и спасителен изход е да понесем тегобите на кръста заедно с Исус. Или още по-добре: да молим Господа Исуса Христа Той да ни подкрепи в носенето на кръста заедно с нас и за нас, за да стане пътят ни лек и болката сладка. Точно в тези моменти на изпитания, когато ни връхлитат колебания, трябва да спрем и да се запитаме – имам ли вяра, че Този, Когото наричам мой Бог, може наистина да ми помогне, да утоли жаждата ми във време на суша, да ме нахрани в дни на глад, когато благата ми са изчерпани, и да ме спаси, когато ме дебнат опасности.

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!“ И затова всички сме тук в църквата, защото търсим мира, искаме да го постигнем, а когато го губим, се чувстваме нещастни. Само че Бог не просто не иска да бъдем потиснати, но не иска и да бъдем в опасности, и затова ни подава не слаба и чуплива сламка, когато
се давим, а сигурен спасителен пояс. „Вземете моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.“

Има ли бреме, което е леко, и иго, което е благо? Не, никак не е приятно да бъдеш роб или слуга, да нямаш почивка. В такива моменти, когато се чувстваме заробени, когато животът ни поставя на колене, всички си казваме: Бог трябва да има друг план за мен, заслужавам нещо по-добро! И Той наистина има нещо по-добро за теб и мен, но за да го усетя, трябва да вляза в по-дълбока връзка с Него, да Го помоля да свали от мене тежестта, да ме освободи, да ме излекува. Бог трябва да има „по-добър план“ за мен! Какво ли ще ми струва да опитам да вървя заедно с Христа в свят, в който всяко нещо се плаща и има цена? Отговорът е нелогичен. Това, което ще получа, стократно ще надхвърли „моята цена“. Ще се сдобия с мир и чиста радост! Заслужава си да опитам да бъда наистина жив чрез Духа! Трябва само да отворя сърцето си и да приема Неговия дар и Неговата покана за живот в безметежна свобода!

Последно променен на Събота, 15 Юли 2017 21:58