XV обикновена неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Думите на Бога

Често получаваме съвети как да водим здравословен начин на живот и да се грижим за сърцето си, каква диета да спазваме, за да отслабнем, да ходим на фитнес, да пием витамини, да спортуваме, да правим упражнения, как да се храним и какво ли още не. Модерно е да следваме добри принципи, за да пазим физическото си здраве, но дали така старателно се грижим и за душата си?

Исус неведнъж ни говори в Евангелието за здравето на сърцето. Понякога ни укорява, че изразяваме почитта си към Него само на думи, а сърцата ни остават далече. Друг път ни припомня, че най-лошите мисли, чувства и намерения извират от дълбините на онзи невидим дух в най-съкровената и нежна част от тялото ни, често отъждествявана и с душата. Трети път Спасителят ни учи, че трябва да обикнем Бога с „цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“!

Днешното Евангелие ни представя един от най-емблематичните примери за различните начини, по които изразяваме и живеем вярата си. Думите на Исус, които слушаме днес, не носят успокоение, а по-скоро са реално и болезнено изобличение. Той често ни говори в притчи, за да ни въздейства по-силно, като илюстрира духовни истини и ги прави още по-близки до сетивата ни.

А в какво състояние е нашето сърце? Отворено ли е за думите на Исус, или е закоравяло? Топло ли е, или е сковано в лед? Източник ли е на хубави мисли и добри думи, или е потънало в скръб и недоволство?

Докато си припомняме днес разказа на Христос за сеяча, със сигурност сме склонни да се възприемаме повече като добри хора и да се отъждествяваме с добрата почва от Евангелието, върху която попада семето и дава много плод. Само че това, което е сигурно, е, че никой от нас все още не е светец и има болни зони в сърцето си, които се нуждаят от спешна духовна хирургична интервенция.

Възможно ли е да се открием във всяка от четирите групи, за които говори Христос? Добре би било по-често да се вглеждаме в себе си и да търсим своите недостатъци и слабости. Притчата от Евангелието днес вероятно лесно ще ни накара да се замислим.

Първите, за които Исус разказва, са семената, които „падат край пътя и птиците ги изкълвават“. Става въпрос за хора, които слушат благата вест, чуват добре, но не се задълбочават в смисъла. До техните сърца злото лесно се доближава и открадва посятото добро семе. За съжаление, това семе няма никакъв шанс да порасне, защото не намира почва и остава встрани край пътя.

И веднага ще си кажем – това не се отнася за мен, но ако се задълбочим, можем да си зададем някои въпроси. Слушаме ли понякога Евангелието или проповедта внимателно, при това в пълно съзнание и разбиране, а след това категорично да отказваме да приемем посланието, което думите ни носят? Не казваме ли с гордост, че сме католици, а често не приемаме католическата вяра в нейната пълнота, когато например не се противопоставяме и тихо приемаме контрацепцията, еднополовите бракове, предбрачните полови отношения, инвитро оплождането и дори аборта. Не мислим ли понякога, че учението на Църквата по наболял въпрос, който пряко ни засяга, е прекалено крайно и ние знаем по-добре?

Всъщност, ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че има резон в това, на което Църквата ни учи. Нещо повече – всеки от нас малко или много на базата на своя „религиозен и църковен“ опит е усещал, че колкото повече следва учението на Църквата, толкова по-щастлив става. Може и да звучи странно в свят, в който всеки продава свободата под различна форма, че следването на определени правила може да те направи по-щастлив, отколкото си предполагал, но това е защото тези правила са заповеди на любовта. Всеки път, когато отказваме да приемем онова, на което ни учи Евангелието, ние сме точно семето, което пада край пътя.

Друга част от семето, за което ни говори Христос, попада на каменно място, на което няма много пръст – то бързо пониква, но и бързо загива.

Случвало ли се е да вземем участие в някой евангелизационен курс, в който да сме получили насоки как да бъдем по-активни в църковния живот и да практикуваме вярата си, и първоначално да сме възприели тази идея с радост и дори еуфория, но не след дълго по някаква причина да се откажем да продължаваме да вървим с Исус по този нов път? Случвало ли се е да изпитаме силно чувство на облекчение, да усетим Божията подкрепа и да вкусим от Неговото милосърдие по време на изповед или на литургия и след това отново бързо да се върнем към стария си начин на живот или лош навик? Вероятно вече и към тази група можем да се причислим.

Третата група от хора е като семето, което попада между тръните и израства, но тръните го заглушават. Става въпрос за онези, които чуват Словото и се въодушевяват, но примамката на света и богатството лесно ги отклонява. Възможно ли е да се открием и тук, ние, които редовно посещаваме църквата и богослуженията и се стараем да следваме Евангелието в живота си?

Ако случайно отричаме, отново трябва да си зададем някои въпроси! Дали не се е случвало да пропуснем неделната литургия, защото сме били много заети? Четем ли редовно Библията, или някак все не ни остава време за нея? Всеки път, когато попадаме в робството на светските грижи и заетост или избираме блясъка на лукса, ние вече сме се отдалечили от Бога.

И накрая идва четвъртата група – онези семена, които наистина дават плодове – едни – сто, други –шейсет, трети – трийсет. Ако се откриваме и в тази група, то значи има надежда за нас и можем веднага да благодарим на Бога, че чуваме думите Му и ги разбираме и принасяме плод.

Вероятно във всеки от нас има по малко и от четирите групи. Бихме могли да бъдем едновременно като тези четири примера, за които Спасителят говори, или само един от тях, или няколко да доминират в нас в определени периоди от живота ни. Със сигурност това, което можем да направим, е малка хирургична интервенция на духовното ни сърце, така че неразбирането, отхвърлянето, предразсъдъците, разочарованието и кръстът, а също и светските грижи и богатството да не го превръщат в неплодородна почва за думите на Христа!

А тях нека не забравяме: „... онези, които паднаха на добра почва, са които слушат словото и го разбират и принасят плод – едни сто, други шейсет, други – трийсет...“

Последно променен на Събота, 15 Юли 2017 22:03