XVII обикновена неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Най-скъпото притежание

Кое е най-скъпото ви притежание? Вероятно бързо вече сме си отговорили на ум – вярата! Но дали това ще бъде отговорът, ако не се намираме под покрива на църквата, а някъде навън или в хубав ресторант, в компанията на светски приятели, с които надълго и нашироко обсъждаме работата си, бизнес плановете, които искаме да осъществим, инвестициите, които ще направим, и печалбата, която очакваме?

Дали не оценяваме като най-скъпоценно притежание апартамента, който притежаваме в центъра на града, новия автомобил, с който наскоро се сдобихме, или вилата, в която всеки уикенд намираме спокойствие?

Мечтите ни често се превръщат в реалност, защото Бог е милостив и щедър към нас. И тази година вероятно сме посетили любимо и интересно място и сме пътували в някоя посока на света, за да видим Ню Йорк, Токио, Париж, Рим или Монако, разходили сме се до Милано за поредния шопинг, опитали сме тайландска или индийска кухня с чаша отлежало шардоне, участвали сме в изискани тържества и събития, посетили сме грандиозен спектакъл и така до безкрай. Черпим с пълни шепи от живота, защото Бог ни дава достатъчно материални блага не само за да преживяваме, а за да се радваме. Случва се обаче още с връщането от пътешествие или малко след скъпа покупка да изпаднем в състояние на лека тъга. Мислите ни веднага са превзети от следващи желания и нови грижи. Радостта, която сме изпитали, бързо се изпарява, а спомените, които така старателно колекционираме, започват да избледняват. Нови проблеми стоят пред нас за разрешаване и нови желания и мечти обземат мислите ни.

Опитът в живота еднозначно показва, че притежанията не са направили никого щастлив, защото алчното сърце не може да изпита радост. Винаги има още нещо, което можеш да купиш, и винаги има по-високо стъпало в йерархията, на което да се качиш, и ако не си „подготвен за щастието”,
не можеш да изпиташ нито чувство на радост, нито удовлетворение.

Разбира се, че не можем да съществуваме физически без материални блага и Бог не иска от нас да бъдем бездомни, гладни и без средства за нормален живот, нито пък ни забранява да се радваме, да пътуваме и да се занимаваме с приятни неща. Само че за наше добро най-съкровените ни ценности и копнежи трябва да бъдат насочени към Него. Естествено, това не става насила, но ако усещаме притегателната сила на любовта, с която Той ни привлича към себе Си, можем да опитаме да Му се доверим, без да се скриваме под черупката, която за всеки случай носим на гърба си за защита, и да Му позволим да обгърне живота ни със Своите добродетели.

Вероятно всички сме търсили съкровища под формата на различни притежания, но само едно може да изпълни с щастие човешката душа – да познаем любовта на Исус. Началото на днешното Евангелие ни посочва като радостен и щастлив онзи човек, който е разбрал за Божието царство и го оценява като безценно съкровище, иска да го задържи и запази на всяка цена.

Можем да бъдем щастливи още сега, веднага, дори и да не притежаваме диаманти. Ние сме вярващи хора и търсим общение с Бога, затова богатството има съвсем друго измерение за нас и изобилието ни е толкова по-голямо, колкото семето на вярата в нас дава по-добри плодове. Бог наистина ще ни даде всичко, от което се нуждаем, и дори вече ни е дал достатъчно. Трябва само да можем да вземем от Неговите блага, да искаме и да търсим, непрестанно да Го молим за големи чудеса.

Често си пожелаваме здраве и дълголетие, но колко години можем да останем на земята? Трудно ще преживеем и век, а дори и векът ще отлети мимолетно като „кратък миг от вечността”. Кой ще си спомня за нас, като дори децата и внуците ни рядко се обаждат, улисани в своя път. Възможно ли е краят ни да е така тъжен и безславен?

Има щастие и има път към него, а дори и карта, на която пътят е обозначен, и той отвежда към собственото ни сърце, а картата, която трябва да следваме, за да го намерим, ни е дадена от Исус. Да търсим щастието заедно с Бог, означава да се изправяме лице в лице с трудни избори и решения, които понякога бихме предпочели да заобиколим или пропуснем. Винаги има преходни ценности, които ни изкушават, но лесно можем да ги преодолеем, знаейки, че те няма да ни донесат щастието, което в действителност търсим.

В първото четиво днес слушаме интересен разказ за това как Соломон получава своята дарба на изключителна мъдрост, преодолявайки желанието си за притежание на кратковременни блага. Соломон моли Бог да го дари с разум да различава доброто от злото, защото е проумял, че богатствата са преходни и носят радост за кратко, но не ни дават онова щастие, към което наистина се стремим.

Едва ли има човек, който да не е изпитал възхищение от премъдростта на Соломоновите притчи. И ние, като вярващи християни, искаме да бъдем мъдри и разумни, а затова можем и трябва непрестанно да молим Бог да ни благослови с дара на вярата. Исус е онова съкровище, което ще ни изпълва винаги с истинско щастие, дори когато падаме под тежестта на кръста на страданието. И още, докато носим бремето на дълбоката и пареща болка, ще Го открием вътре в себе като най-скъпоценната перла на любовта и състраданието, които малко по малко ще растат в нас, така както семето се превръща в злак, в буйна и сочна зеленина.

Ако все още учението на Христос ни е далечно и непознато и надеждата за Божието царство не е превърнала сърцето ни в пленник на обичта, щастието и милостта, време е да се захващаме за работа и е време за неуморна молитва. Нека се обърнем към Бог с упование, вярвайки, че Той е нашият грижовен Баща, Който е в състояние да изтрие всяка сълза от лицето на земята. И ако ние Го обичаме, но не съвсем, защото изпитваме хиляди други влечения, то Той ни обича толкова много и толкова различно, че отдаде Единородния си Син за нас. Къде да търсим по-голяма надежда тогава и по-силна любов, ако не на кръста на Христа?

И ако не бяха грижите ни днес, които развалят иначе съвършения ни живот, щяхме да бъдем толкова щастливи. Само че и най-скъпите притежания в света – бисерите, добивани от стридите от дълбините на топлите морета, се формират, когато малък дразнител – зрънце от пясък или малка частица скала, попаднат в тях. За да се предпази от натрапника и дразнението, мидата произвежда течност, известна като седеф, който се секретира отново и отново, докато се получи лавинообразен ефект от слоеве и се роди истинска перла. Това, което започва като бедствие, се превръща в красиво съкровище, точно както се случва в нашия живот. Кръста, който носим, бавно ни преобразява, „...защото на ония, които обичат Бога, и са призвани по Негова воля, всичко съдейства към добро...”

Last Updated on Saturday, 05 August 2017 14:25