XVIII обикновена неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Преображение Господне

Когато вятърът на мечтите отнася мислите ни към селенията на висините, Преобразяването на Христос е сцената на онова божествено видение от Рая, което съвършено допълва картината на царството на небесната прослава.

Каква чест за Петър, Яков и Йоан да видят с очите си Исус преобразен и още тук, на земята, да станат свидетели на Неговата предстояща слава в небето. Този преход във времето в деня на Преображението подхранва толкова силно вярата ни, че мигновено разпалва вътре в нас искрата на нестихващата и неутолима надежда за светлото бъдеще на вечността.

Днес честваме голям празник, важен ден от литургичния календар не само защото се случва нещо „чудно”, а защото това събитие веднага прогонва всяко недоверие, съмнение и унилост, които се опитват да ни обземат. На днешния ден завесата се вдига и ние можем да погледнем отвъд целта на спасението, за което копнеем.

Петър, Яков и Йоан – защо точно те са избраните свидетели? При това, не за първи път. На няколко места Евангелието ни разказва за особената благодат, която тримата получават. Първо, Исус допуска само тях в къщата на служителя на синагогата, когато съживява дъщеря му. По-късно, докато поучава в храма, те задават много въпроси, на които търсят тълкувание и отговори, задълбочавайки се в Неговите пояснения. В Гетсиманската градина те отново се отделят от другите ученици, за да се приближат до тъгата, която като черна пелена покрива бавно сърцето Му.

Какво се случва преди и след Преображението Господне? Учениците са първите, които научават, че Исус няма да донесе дългоочакваната свобода от робството, което тегне върху земите им, и че поема по пътя на Възкресението, който ще бъде осеян с болка и неимоверно страдание до степен на агония и мъченичество, докато достигне и последния земен пристан, в който ще подслони глава в дебрите на смъртта. Неразбираемо за всяка човешка логика и мислене! Да имаш силата да царуваш, а да се оставиш в ръцете на разярената тълпа!

Познаваме буйния нрав на Петър и неговата реакция не ни изненадва. Той веднага е готов за бунт: „ (...) като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи”, но Исус го порицава с думите: „... махни се от Мен, сатана!... мислиш не за онова, що е Божие, а за онова, що е човешко...”

Днес ясно си представяме Христос, сияещ в светлина в присъствието на двамата  пророци Моисей и Илия, които се явяват, за да потвърдят, че Този е Синът на Бога и дългоочакваният Месия, „... дошъл да изпълни закона и пророците от Стария завет, а не да го наруши...”. Чуваме и гласа на самия Отец, Който ни казва: „Този е Моят Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!”. С тези думи Бог Отец изпраща ясно послание към нас да не бъдем изплашени, объркани или смутени от предстоящите страсти, смърт и Възкресение на Неговия Син, а облеченият в слава и преобразен в светлина Христос вече е готов да премине предела на безграничната любов и отново ни казва „Не бойте се!”.

Това, което тримата ученици преживяват, е истински шок, но най-интересното в живота им тепърва предстои. Какво ще се случи с тях, след като преживяха това чудо? Ще останат ли послушни на заповедите на своя Бог и ще останат ли с Него, докато Той преминава през страданието и смъртта?

Петър се отрича от Христа, а Яков го изоставя като всички останали. Единствено Йоан остава верен докрай и устоява във времето на страстите на Христос и Неговата смърт. Това обаче не е поделяне
на добри и лоши, защото тези, които временно се предадоха и отказаха да следват своя Учител, след това също претърпяха промяна и истинско преобразяване. Впоследствие и тримата се превръщат в пламенни свидетели на Неговия живот и Възкресение, готови да се жертват докрай, изпивайки горчивата чаша на мъченичеството. Петър стана първият папа и епископ на Рим. Яков е убит в Йерусалим от цар Ирод Агрипа, а Йоан става автор на едно от Евангелията, три послания и Откровението на св. Йоан.

Може би сме разочаровани, че Петър и Яков не следваха Исус неотклонно и не бяха до Него във времето, в което Той най-много се нуждаеше от тях. Може би се питаме възмутено как е възможно да видят Исус преобразен и да чуят гласа на Бога, който повелява: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!”, а след това да се отричат от Него с думи и дела.

А какво ще кажем за себе си? И ние срещаме Христос в Евхаристията, когато сме най-близо до Него, и Го откриваме в Словото, когато докосва сърцата ни. Често чуваме ясно гласа Му, когато четем Евангелието, което не е просто спомен за Неговия живот, а тих разказ на собствената ни история, която понякога грижовно прикриваме дори и пред себе си.

Ако някога сме виждали Исус преобразен, а после сме се отдалечавали от Него, днес Той ни насърчава, че все още ни очаква и можем смело да Го доближим, помирявайки се с Бога, защото и ние можем да бъдем като Петър, Яков и Йоан добри свидетели на славата Му.

И всеки път, когато се страхуваме за бъдещето си, можем да си спомняме картината на Преобразения Христос, Който въпреки страданието, което преживя, вече царува, и да Му позволим да завърши разказа на нашата история, като напише последните страници в книгата на живота ни и в собствените ни сърца!

Poprawiony: sobota, 19 sierpnia 2017 20:48