XIX обикновена неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Господи, избави ме!

Ако има история, свързана с физиката, която да е известна на всички, то това е историята на сър Исак Нютон и падналата от дървото ябълка. Всички сме изучавали в училище законите на Нютон и по тази причина добре познаваме закона за гравитацията и знаем, че обектите, в близост до земята, падат към нейната повърхност.

Едва ли има по-изумително чудо от това, за което четем в днешното Евангелие. Исус идва при учениците си, вървейки по водите на Генисаретското езеро – при това, те вече са навлезли навътре, а освен всичко има и вятър. Противно на принципите, които съвременната наука с цялата си напредналост ни предоставя, Той ходи по вода. Представяте ли си какво преживяват тези обикновени хора, когато Го виждат сред вълните на неспокойното езеро? Няма как да не са изненадани, те са просто смаяни, почти не вярват на очите си. Дали това наистина е Исус, или призрак, който се появява в мрака, или може би просто привидение? Но Исус веднага ги успокоява: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!”. И в този момент Петър иска да отиде при Него, да се доближи до това невиждано чудо и самият той да го преживее. Тръгва с думи, които изразяват съмнение – „Ако си Ти, Господи, позволи ми да дойда при Тебе!”. А Исус му отгoваря: „Дойди!”. Тогава Петър пристъпва, започва да върви, но го обзема страх и пада. И следва зов за помощ: „Господи, избави ме!”.

Интересно, нали? Сякаш целият ни живот се съдържа в тази сцена. Сякаш аз съм Петър и съм в тази лодка и точно като него вярвам, че Бог стои пред мене, но после изведнъж ме обземат съмнения и падам. Докато слушам Божието слово, вярата ми е силна и имам усещането, че съм
на гребена на вълните на бурното море, но когато съмненията обземат душата ми, падам в смъртна опасност сред неспокойните води, крещейки „Господи, избави ме!”. А какви ли не бури са ме връхлитали и колко пъти сам съм наричал себе си маловерец?

Животът ни е точно като лодка в морето. И често на тази лодка, когато бурята наближава, изпитваме страх и ни обзема паника. Ако трябва да oпишем върху лист хартия всички наши страхове
и безпокойства, които често ни измъчват, вероятно списъкът ще бъде дълъг. Само като си помислим колко много притеснения преживяваме дори за ден! Тревожим се за здравето си и за това на близките си, за работата си, за предстоящата командировка или изпит, за пари и за инвестициите, които правим, тревожим се дори и за това какво ще бъде времето утре. Ако сме земеделски стопани или винопроизводители, наистина сме зависими от настроението на небето и дали ще има достатъчно слънце и дъжд, за да пораснат и узреят житните култури, които сме засяли, и лозята, чийто плод очакваме, за да приготвим добра винена реколта. Малки дреболии и големи тревоги кръжат ежедневно в мислите ни в опит да прогонят мира от сърцата ни и да ни потопят безславно в морето. На всеки се случва да изпадне в паника или да бъде неуверен.

Бог наистина допуска да изпитаме болка, но по-често безпокойството ни е безсмислено, напразно и преувеличено и само замъглява трезвото ни мислене.

Картината от днешното Евангелие ни е до болка позната. Толкова лесно си я представяме – море и силен вятър и загуба на сигурна почва под краката. Да имаш чувството, че потъваш и че идва твоят край, защото си неуверен и в голяма беда. От време на време всички сме в такава лодка – изплашени и викащи за помощ.

И тогава отново идва Той и въпреки малката ни вяра се приближава към нас в лицето на най-добрия ни приятел, лекаря, който ни спасява, или „случайния” минувач, дочул виковете ни за помощ. И ни казва: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!”.

Колко пъти сте чували някой да разказва: „... ако не беше този или онзи да ми помогне, никога нямаше да се справя...” И затова нека никога не губим надежда и никога не спираме да се молим и да просим подкрепа от Бога.

Знаем, че и самият Исус изпита страх на земята. На две места Евангелието ни разказва за Неговия страх – веднъж в Гетсиманската градина, преди да бъде заловен и разпънат, и друг път, когато може би заради шок или емоция казва: „... Душата ми сега се смути и що да кажа?...”

И в тези моменти Исус възвръща силата си чрез силата на молитвата. Какъв по-добър пример за нас от Неговия? Във всеки труден момент нека опитаме да преодолеем трудностите с молитва!

Когато сме много притеснени, често забравяме, че Бог все още е с нас. Странно е, но когато сме разстроени, ни се струва, че в този момент Бог нито ни вижда, нито ни чува, няма Го, изчезва изведнъж от живота ни. Но това изобщо не е така. Той не е във ваканция и не е далече и нека не разчитаме на човешките си чувства и емоции, защото могат да ни подведат.

Има една основна истина, която всеки християнин трябва да помни, обича и пази в сърцето си, а именно, че Бог винаги е с нас във всеки радостен или тъжен миг, независимо дали усещаме Неговото присъствие, или не. При това, бди над нас и ни закриля като Родител; утешава, успокоява и дарява мир като Спасител; и накрая, като Брат и верен приятел ни подкрепя с Духа Си.

Да завършим с една позната история. Веднъж един човек сънувал сън. Той се видял да се разхожда по плажа заедно с Бог, а на небето като светкавици проблясвали сцени от живота му. До всяка сцена той виждал два отпечатъка – от неговите стъпки и до тях следите на Бога. Когато
се появява последната светкавица, важните моменти от живота му се подреждат като на кинолента и до тях стои пътека с отпечатъци от стъпки, но често в редицата, където се подреждат миговете на мъка, тъга и огорчение стъпките са само едни, защото тези на Бог липсват. Тогава този човек с разочарование се обърнал към Бога и казал: „Господи, нали ми каза, че ако започна да Те следвам, ще вървиш с мен през целия път, а сега виждам, че винаги в трудностите си ме изоставял, защото няма следи от Твоите стъпки до мен?”. А Бог му отговорил: „Мое скъпо, безценно дете, Аз те обичам и никога не бих те изоставил. Там, където не виждаш Моите стъпки, е защото тогава те носех на ръце!”

 

Последно променен на Събота, 19 Август 2017 20:58