XX обикновена неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Господи, помилуй ме!

Безпокойството и притесненията са реална част от живота ни, но най-големите тревоги, които буквално раздират нежната и крехка обвивка на душата ни, са тези, които изпитваме, когато сме родители или когато се подготвяме да станем такива. Много бъдещи майки споделят, че се страхуват по време на бременността какво дете ще родят, ще бъде ли здраво, ще има ли усложнения при раждането, как ще понесат болката. Няма гаранции нито за здравето, нито за болката, но не само по време на бременност, а всеки ден, в който се чувстваме уязвими.

Вероятно децата ще научат колко много техните родители се жертват, тревожат и молят за тях чак в „следващия живот“ или поне докогато самите те не станат родители. Добре познаваме историята на една майка, която дълго се молела за едно от своите деца – Света Моника, живяла в Северна Африка на територията на днешния Алжир. Моника и съпругът й Патрициус имали 3 деца – Августин, Навигиус и Перпетуа. Навигиус винаги бил добър и спокоен син, Перпетуа от малка била набожна и станала монахиня и игуменка, а Августин бил доста буен и различен от другите. Още като младеж той попаднал в лоша компания, която му влияела пагубно. Докато учел в Картаген, Августин се въвличал в любовни авантюри и често се заричал пред майка си да не таи надежда, защото няма да се промени. Понякога дори настоявал тя да се откаже от вярата си, за да няма проблеми между тях. Само че вместо да се отчае, Моника вървяла след твърдоглавия си син и се молела още по-усърдно. На 29 години Августин заминал за Рим, за да учи риторика, а след това започнал да преподава в Милано, където майка му също го последвала. По това време в Милано Августин често слушал проповедите на тогавашния епископ Амброзий и вероятно така семето на вярата било посято в него. Малко по малко той започнал да се променя и обръща. Най-накрая молитвите на Моника, изглежда, били чути, защото синът й вече редовно четял Новия завет и силно се вълнувал от посланията на апостол Павел. Августин бил съвсем близо до Кръщението, защото душата му крещяла, че се нуждае от Помазание със Светия Дух, но тялото му все още отказвало да приеме светостта.

В крайна сметка всички знаем какво се случва с „непослушния“ син. Два стиха от „Послание до римляните“, които подтикват към целомъдрие, отричайки грижите за плътта, сладострастието и разпътството, буквално отключили ключалката на досега затвореното му сърце. Малко след промяната у сина си Света Моника се обърнала към него с думите, че най-голямото й желание да го види покръстен християнин е изпълнено и на земята нищо повече не може да й донесе наслада. Пет дни по-късно починала.

Хананейската жена от днешното Евангелие много напомня на Света Моника или обратното. Исус три пъти й отказва, преди да чуе молбата й. Първия път Той изобщо не й отговаря. Втория път й отказва, когато учениците Му от нейно име отправят молбата й. И третият отказ е, когато Исус й казва, че хлябът на децата не бива да бъде хвърлян на псетата. Звучи доста грубо, вероятно някой би се обидил от тези думи, защото по времето на Исус с думата псета са наричани езичниците. Само че новините за чудесата, които Той вършел, бързо се разпространявали не само сред юдеите.

Хананейската жена, макар и непринадлежаща към избрания народ, е смела, дори дръзка, тя първа заговаря мъж – неблагоприлично и неприемливо поведение за онези времена. Обръща се към Христос настойчиво, върви подире му и моли. Учениците Му вече са подразнени от нея, но тя не спира да проси милостта Му. Колко е голяма майчината обич! Тя търси утеха при Бога, надявайки се отчаяно на помощта Му, защото не иска за себе си, а за дъщеря си, която е болна. Но въпреки това, молбата й е „Господи, помилуй ме!“.

И Господ накрая ще й отговори: „... голяма е вярата ти, жено...“ Той не й казва, че е нахална, и не я обвинява в непристойно поведение и дързост.

Днешното Евангелие е прекрасно насърчение за всички нас. Този разказ ни изпълва с оптимизъм и вяра, че за Бог всичко е възможно, всяка врата може да бъде отворена и всяка пропаст – преодоляна. На нас обаче не ни е дадено да знаем всичко, колкото и да ни се иска, затова най-добрата рецепта за щастие, която можем да ползваме, е да бъдем постоянни в молитвата. И да искаме от Бог, да Го търсим, да просим милостта Му и непрестанно да хлопаме на вратата Му. И можем да бъдем уверени, че Той ясно ни чува и ще отговори на молбите ни, стига това, което искаме, да допринася за наше добро. А кога ще се случи това, знае само Той. Ако Бог се бе отзовал на молбата на Света Моника веднага, едва ли Свети Августин, а и самата тя щяха да бъдат точно тези, които познаваме.

Важното е да помним, че Той винаги е до нас във всяка нужда, която изпитваме, понякога ни отвръща бавно, едва видимо и недоловимо, а друг път бързо и очевидно.

Днес имаме примера на хананейската жена, на Света Моника и вероятно на някой друг свят и благочестив човек, който познаваме. И ние можем да бъдем смели и дръзки във вярата, като не губим надежда и в най-тежките моменти от живота си, призоваваме с всички сили за помощ: „Господи, помилуй ме!“, при това толкова дълго, колкото се налага. А отговор със сигурност ще има и дано този отговор бъде този: „Голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието!“.


Последно променен на Събота, 19 Август 2017 21:04