XXI обикновена неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Ти си Христос...

На 16 октомври 1978 г., след продължилия два дни Папски Конклав, бял пушек се издига над Сикстинската капела, провъзгласявайки, че новият папа е избран. Половин час по-късно е обявено името на кардинала, който ще оглави като суверен Светия Престол, и това е Карл Войтила.

Тълпата отвън е изненадана, защото Карл Войтила не е сред имената, спрягани в пресата за фаворити. Факт е, че при избора на последните петнадесет папи само трима от тях предварително са посочвани от медиите като вероятен избор преди тяхното издигане и това са папа Лъв XIII, Папа Пий XII и Папа Павел VI. За кратко време годината 1978 донася избор на двама наследници на епископския престол на Свети Петър, но и двамата папи – Йоан Павел I и Йоан Павел II – не са сред очакваните да оглавят Римокатолическата Църква.

Факт е и че медиите много често не успяват да дадат вярно предположение и дори понякога внасят допълнителен смут и объркване. Това вероятно продължава още от времето на Исус, когато Той обявява Петър за първия папа. Исус знае, че Църквата се нуждае от върховен водач, за да бъде стабилна и силна във вярата и самият Той дава това първенство на своя ученик Симон, когото нарича Петър. Почти не се съмняваме,
че този Негов избор е бил изненада за другите. Защо пък точно Петър? Този ли Петър, който се опита да ходи в морето по вода, но изгуби вяра и падна? Този ли Петър, който се отрече цели три пъти от Христа? Не, не е възможно – ще кажат много хора и вероятно медиите по това време биха посочили за по-вероятен избор апостол Йоан например. Допускаме ли понякога, че може да има грешка в този избор? Със сигурност отговорът е „не“ и не само заради днешното Евангелие, което ни припомня онзи разговор, в който Исус пита своите ученици за кого Го мислят хората, а те отговарят различно: „... едни за Йоан Кръстителя, други за Илия, а някои за Йеремия или за един от пророците“. В този момент дори учениците Му не Го възприемат като Месия и причината за това е, че Той просто
не отговаря на очакванията на своето време.

И тогава точно Петър се оказва този, който изрича думите: „Ти си Христос, Син на живия Бог!“. А Исус му отговаря: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а моят Отец, Който е на небесата; и Аз ти казвам: Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си и портите на ада няма да й надделеят!...“

Дали изборът на Петър е внезапен и недостатъчно дълго обмислян? Още по времето на Тайната Вечеря Исус се обръща към Петър, като го насочва и наставлява, че след като е преоткрил вярата си, трябва
да насърчава и братята си. Категорично можем да сравним това наставление с ролята на папата да усилва вярата в Църквата. И друг път, когато евангелист Йоан ни разказва, че Исус три пъти пита Петър дали Го обича и той три пъти потвърждава любовта си, всеки път Христос му заръчва да се грижи за Неговото паство. Така че не може да има ни най-малко съмнение, че Исус знае какво установява и кого посочва за Божий наместник на земята.

Често и ние се съмняваме, подобно на съвременниците на Исус, но това, за съжаление, не се отнася нито само до избора на нов папа, нито касае само Петър, а дори самия Христос. Ежедневно се случва да поставяме под съмнение един или друг избор.

И ние имаме очаквания, при това много – от правителството, от премиера и президента, от всички институции; но освен очаквания имаме и много идеи как всеки от тях би могъл да работи по-добре и какво да прави в определени ситуации. Имаме изисквания и към учителите на децата си и знаем какво е най-добре да говорят и как трябва да преподават. И не е само това, защото обикновено сме взискателни и критични към другите, но достатъчно снизходителни и милостиви към себе си.

Самият Бог слезе на земята и не се хареса на всички и не получи пълно одобрение. Нещо повече – животът Му бе отнет чрез позорно кръстно разпъване от една безмилостна, кръвожадна тълпа.

И да, ние не сме сред очевидците на „тази история“, но нека не се извиняваме, защото всеки път, когато се оказваме в долината на тежките смъртни грехове, Го разпъваме отново и отново.

Във времето, в което Исус живя на земята, евреите също имат своите очаквания какъв трябва да бъде Месията, какво трябва да направи и какво да говори. Съвременниците на Исус разчитат, че Той ще разреши политическите им проблеми. Те вярват, че чрез Него веднъж завинаги
ще си възвърнат контрола върху Палестина, който им е отнет преди време от римляните. Надяват се също, че Месията ще оглави армия като велик военен командир, за да ги спаси в тяхната окупирана и превзета територия.

Но идеята на Христос изцяло се разминава с очакванията на голяма част от тогавашната общност. Вместо да засили конфликтите, като окуражи войнствените, Той ни завеща завинаги правилата на мира с думите: „Блажени са кротките, защото те ще наследят земята, блажени са миротворците... блажени са изгонените, заради правда, блажени сте вие, кога ви похулят и изгонят, заради Мене...“

Безпътицата на света отвежда до ада, при това доста бързо, още тук, на земята, и само Исус е сигурният път към портите на небето и небесния ни Баща.

Така че, каквито и очаквания да имаме, нека се опитаме да помним, че Исус дойде на земята, за да ни разкрие какъв е Божият план за света и за нас, а когато разбираме и не разбираме сами живота си, можем да разчитаме на учението и подкрепата на нашата Църква, защото Тя е като грижовна майка, която винаги е готова да ни приеме. И нека бъдем благодарни на Бог, че я имаме, а също да благодарим и за това, че имаме папа, който да ни напътства в онази единствена, свята и съкровена истина, която е вечна.

„Някои казват, че е Йоан Кръстител, други – Илия, трети – Йеремия, или един от пророците“, но за нас най-важно е ние да сме в състояние на Духа, в което можем да кажем: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“

Последно променен на Вторник, 29 Август 2017 22:33