XXIII обикновена неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Ако имаш намерение да изобличаваш някого…

Виждали ли сте някога алкохолик, който отказва да признае, че има проблем с алкохола? Обикновено близките на такъв човек са в състояние на постоянна тревога и често търсят всевъзможни начини да разговарят с него, но много пъти той ще отрече зависимостта си пред тях, заявявайки, че с него всичко е наред. Един от най-ефективните начини да повлияят на болния е, когато роднините се съберат и заедно, а не поотделно, упражнят натиск, като му посочат фактите и споделят своите притеснения.

Този пример много точно илюстрира как на практика можем да приложим в живота си предписанията от днешното Евангелие. „Ако съгреши против теб брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си; ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, та с устата на двама или трима свидетели, да се потвърди всяка дума!”

От първото четиво разбираме, че пророк Йезекил е упълномощен от Бог да изобличава братята си и безпътния народ, сред който живее, но имаме ли право ние да изобличаваме и как трябва да го направим? Ако искаме да посочим нечии недостатъци и грешки, трябва да си зададем въпроса обичаме ли достатъчно, за да укоряваме.

Ако имаш намерение да изобличаваш някого, трябва много да внимаваш, защото, ако не направиш това с любов, ще проявиш насилие, точно такова, каквото, за съжаление, в детството си децата нерядко демонстрират помежду си, изричайки грозни обиди в лицата си, докато си разменят юмруци.

Докато беше на земята, Исус непрекъснато ни наставляваше, но правеше това с любов и често ни укоряваше, но само за да разсее тъмните облаци на греха, надвиснали над нас, и да ни дари със светлината на покаянието. Неговите порицания не бяха и не са за осъждане, а за спасение. Христос не намрази и не опозори никого, защото е виновен, и ясно ни показа, че Божията милост и любов са за всеки – за бирника, за разбойника и прелюбодейката, за блудния син, който плахо приближава бащиния дом или портите на храма.

Много е лесно да осъждаш някого, но имаш ли достатъчно любов в себе си, за да го утешиш в неговото страдание и разкаяние? Бирникът Закхей раздаде онова, което бе заграбил, блудницата се преобрази в  светица, гонителят и хулител на християните се превърна в най-важния и дързък апостол, блудният син се завърна у дома. Всички те се разкаяха и бяха оправдани заради духовните подвизи, които извършиха, а онези, които ги осъждаха от гордост, се отдалечиха от любовта на Бога.

Да поправиш някого с любов е това, което обикновено родителите се опитват да направят с децата си, учителите – с учениците си и добрите приятели помежду си.

„Не дължете никому нищо освен взаимна любов; който обича другите, той е изпълнил закона...” са думите на апостол Павел от второто четиво, в които е хубаво да се вслушаме и да оставим дълго да отекват в мислите ни като силен и незатихващ камбанен звън, който ни подтиква да вършим добро.

Никак не е лесно да изобличаваш с любов, това дори е много отговорна задача, от която често бягаме, скривайки се зад злословене и шушукане зад гърба. А този, чиито думи ни засягат, изобщо и не разбира къде е сгрешил.

Такива сме, обичаме жълтата преса, може би не си купуваме всеки ден вестници със светски новини, но любопитно надаваме ухо, за да чуем една или друга вярна или невярна сензация, предизвикваща чудо в обществото точно за три дни. А можем просто да се опитаме да помогнем на този, който е засегнат.

Днешното Евангелие ни предлага зряло решение на много от конфликтите, които сме натрупали в себе си. Ако сме честни, ще признаем, че има отношения в живота ни, които трябва да бъдат поправени и изяснени – с този, който наскоро ни засегна и обиди, или с онзи, който за нещо отдавна ни е сърдит. Отново трябва да хванем оръжието на любовта и да се прицелим там, където има най-много болка и гняв.

И ако това не помогне, Христос днес ни казва: „Обади на Църквата!”, защото Църквата има лек, който може да отмие греха и да угаси огъня на страстите, и има път, невидимо осветяван от Светия Дух, водещ през тайнствата директно към Божията благодат.

Истинският и единственият лечител остава Исус, а Църквата неимоверно ни приближава към Него. А Христос докосва сърцето както никой друг и по неповторим начин  го променя, като го изпълва с щастие и радост.

Свободни сме да избираме дали да укоряваме или да израстваме в любовта, но най-добре да помолим Бог да ни изпълни с Дух на обич и милосърдие, за да не осъждаме никого, водени от гордост и предразсъдъци. И нека Му поверим с любов в своите молитви онези, които имат нужда от промяна, защото Той, без съмнение, може да спаси всеки заради милостта Си и изкупителната сила на Христовата кръв, пролята само и единствено за нас.

Last Updated on Tuesday, 12 September 2017 08:45