XXVIII обикновена неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

И ти си поканен на сватбата

Обичате ли да ходите на сватба? Надали има по-весел и шумен празник от сватбеното тържество. Откакто свят светува, сватбата се чества като едно от най-неповторимите събития, запомнящо се с много настроение и радост.

Венчаването на младоженците бележи ново начало, а денят остава незабравим спомен за цял живот. Затова и старанието за организацията на този момент е огромно. На какви ли не прекрасни тържества сме свидетели днес – с богати декорации от цветя и приказни съчетания от цветове, с вълшебни декори, вдъхновени от дъгата или от горски сюжети, изпъстрени с лилиуми, рози, орхидеи, слънчогледи и дори с цитрусови плодове. Красива цветна феерия, винтидж усещане или романтика в класически стил с оттенъци на старо злато създават неповторима, изискана и елегантна атмосфера. Този ден е изпълнен с много надежда и добри очаквания за бъдещето, а към младоженците се отправят безброй пожелания за щастие и вечна любов.

В някогашното еврейско общество сватбата също била възприемана като един от най-хубавите поводи за голяма веселба и продължавала цяла седмица, но обстоятелствата покрай женитбата не били същите, каквито са сега, понеже родителите на младите вземали решението за техния брак, на който често се гледало по-скоро като на изгоден договор. Първа – много важна част – била свързана с момента на годежа, когато двойката официално заявявала своето желание да сключи брак, очаквайки разрешението на родителите. Обикновено периодът на годеж траел 12 месеца – време, през което годениците не живеели заедно (това било строго забранено), но можели да се срещат, ако присъстват и други хора. В този период от време задължение на годеника било да построи нова къща, за да може в деня на сватбата тържествено да въведе булката в нея. Едва след това идвал ред и на големия банкет.

Неслучайно в днешната притча Исус сравнява небесния рай със сватбен банкет, при това с тържеството не на кого да е, а на самия царски син. Интересно е колко много хора са поканени на този пир и колко малко идват. Празникът вече е започнал, масите са сложени и изобилието е пълно, само че поканените ги няма. Странно и непредвидено е такова действие, защото поводът е хубав, а пренебрежението от страна на гостите – неочаквано.

И при нас понякога това се случва. Има сватби, на които нямаме особено желание да отидем, защото младоженците не са ни достатъчно близки или предпочитаме да не харчим много пари, или вероятно има нещо по-важно за нас в този момент.

Има и сватби, на които ни се иска да ни поканят, защото семейството е заможно и с добро положение в обществото и топлите отношения с тях могат да ни бъдат от полза някой ден, но това не се случва.

Има тържества, на които е привилегия да бъдеш поканен, защото си богат или образован, или дори само защото си красив. Има празници, на които може да си почетен гост, защото си лекар, банкер или известен юрист, но има един банкет, на който всички сме поканени заедно, без значение как изглеждаме, от кой университет е дипломата ни и какво е положението ни в обществото. Поканата за този банкет е всемирска и няма недостоен, който да не може да я получи. Вратите на балната зала за този празник са широко отворени за всеки – за онзи, който прекарва по-голямата част от живота си в добро общо здраве, но и за родения с недъзи, за богатия, но и за този, който познава лишенията.

На сватбата, за която Исус ни говори днес, са поканени всички без изключение. Царят е самият Бог Отец, Синът е Христос, а слугите са пророците, които носят във времето Благата вест.

Поканата за тази сватба е написана в Евангелието, но отправена към нас още в Стария Завет, а поканените не са само първосвещениците, стареите и фарисеите. Всички ние сме поканени да участваме в най-голямото тържество на радостта, но не всички сме достойни да присъстваме, има едно условие – необходимо е само да бъдем бедни духом, а това означава, че въпреки всичките си постижения, успехи и неуспехи, осъзнаваме своята пагубна греховност, която неведнъж ни потапя в блатото на мизерията и нищетата.

Какво ще се случи с нас, ако  откажем да отидем на този банкет? Днес вероятно нищо, но бъдещето остава неизвестно. Царят от днешната притча изпраща войските си и погубва със сила онези, които не се отзовават. Неочаквана развръзка на събитията за този добър повод, започнал с толкова силно радостно послание.

А какво ще направи Царят с онези, които дойдоха просто така, без да се подготвят с най-хубавата премяна? Ще бъдат хвърлени във „външната тъмница“, а там ще бъде „плач и скърцане със зъби“ – мястото, на което Бог Го няма. Нека се замислим над това! Ето ни силно доказателство, че Бог е търпелив, но не е толерантен към злото и няма да позволи то да победи.

Днешната притча е показателна и за нашето поведение, за това какви са приоритетите ни в живота. Всеки един от онези, които отхвърлиха Божията милост и призив, имаха своето извинение, което в крайна сметка най-вероятно ще ги отведе до трагичен край.

И днес поканата за спасение важи с пълна сила и се отнася до всеки скитник по земята – бил той добър или лош, защото така, както родителите старателно подготвят сватбените тържества на децата си, така и Бог подготви Спасението на човечеството и изпрати собствения си Син като израз на безмерната си любов, разтваряйки широко вратите на Рая, за да приеме малцината избрани сред мнозината призвани!

Last Updated on Saturday, 14 October 2017 22:06