XXX обикновена неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Без Христос няма любов

Когато изучаваме как е устроена Вселената, със сигурност ще останем изумени от нейното съвършенство и сложност. Нашата слънчева система със Слънцето, разположено в центъра, и осемте планети, обикалящи около него, е само една от слънчевите системи в галактиката, част от която сме и ние, наречена „Млечният път“.

В състава на тази галактика има още около сто милиона слънчеви системи, подобни на нашата, близо четиристотин милиарда звезди и сто милиона слънца със сателитните им планети. Диаметърът й е сто хиляди светлинни години. Млечният път  е само една част от Вселената, за която доскоро се предполагаше, че съдържа двеста милиарда галактики, а според новите изследвания на дълбокия космос вече се предполага, че съществуват около два трилиона галактики.

Представените факти са наистина удивителни, но още по-поразителна е мисълта, че Този, който е Творец на Всемира – Всемогъщият Бог, е загрижен за нас, които сме малка прашинка в този необятен космически океан.

Погледнато така йерархично, Бог остава твърде далече от нас, а всъщност в реалния живот Той силно ни доближава, като изпраща Единородния си Син на земята.

Исус, наречен Христос, идва сред нас не просто за да създаде нова идеология, която следващата епоха ще отхвърли като остаряла и неприложима, и не само за да премине през страданията, смъртта и Възкресението за наше успокоение, а за да остане завинаги с нас, преминавайки през всяко измерение.

Докато четем Евангелието, докато се молим, размишляваме върху живота Му, участваме в неделните литургии и тайнствата, ние усещаме, че и днес Христос е сред нас и продължава да съществува, реален е и е жив.

Нещо повече – без Христос няма християнство и няма любов, а думите Му от днешното Евангелие на Матей са доказателство за това. Исус поставя недвусмислено и изрично акцент върху любовта в живота на всеки, който иска да Го следва: „Възлюби Господа, Твоя Бог, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“. И „възлюби ближния си като себе си“.

Неговият закон се основава на тези два закона, които са заповеди на любовта, но как да обикнем Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум?

Възможно ли е да обичаш Господ преди всички останали Твои близки хора –  съпругата, децата, родителите ти? И какво означава да обикнеш ближния като себе си? Има ли измерение тази любов в свят, в който злото върлува със силата на епидемия? Каква е стойността на любовта за нас, отнесена към стойността на парите и златото, към цената на земята, бизнеса, наскоро закупения ни апартамент и пшеницата на стоковата борса?

Как да се сдобием с любов и откъде да я вземем? Ако искаме да имаме любов, трябва да я търсим и намерим в себе си. И докато материалните блага са изчерпаеми, любовта в душите ни може никога да не свърши, стига само да знаем откъде да я черпим – от недрата на Онзи, който е изворът на доброто. Колкото повече любов даваме, толкова повече ще получаваме.

Когато се замислим колко много Бог е направил за нас от любов, ще почувстваме и осъзнаем, че единственият начин, по който можем да Му отговорим, се изразява в благодарността, прославата и в обичта. Ако спрем само за миг в нашето забързано ежедневие и влезем в общение с Него, ще осъзнаем, че в очите Му ние сме безценни и съдбата ни е важна за Него.

Много хора казват, че с хода на годините, когато стават по-зрели и в живота им настъпва сезонът на есента, отношенията им с Бог започват да заемат все по-важно място, често като следствие от преживените болки и страдания, но пред каквито и проблеми да сме изправени днес, с Божията помощ ще ни бъде по-лесно. Щом сме почувствали, че Бог реално присъства в живота ни, вече предвкусваме Рая още тук, на земята, а надеждата, която това чувство ни дава, ще ни изпълва с все повече вяра, милост, любов и благодат.

Съзерцавайки Божията любов към всеки един от нас, сърцето ни ще става все по-топло. Небесният ни Баща обича всички ни – този, който седи до мен и на предния ред в църквата, моя алчен роднина, изнервения ми шеф и дори онази досадна и любопитна съседка, която не спира да ни разпитва. И щом всички те са специални за Него, значи и аз мога малко повече да ги уважавам и обичам. И колкото повече се предаваме на обичта, толкова повече Божията светлина в нас ще ни преобразява и превръща във все по-ярко и силно отражение на Неговата неподражаема прослава в любовта.

„Възлюби Господа, Твоя Бог, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум.“ И „възлюби ближния си като себе си“.

В днешното Евангелие Исус ни насърчава да бъдем смели не в изпитанията и в трудностите, които преживяваме, не в делата, дори не и в жертвоготовността, а в това просто да обичаме истински и без условия – непоколебимо и силно като добри и реални пратеници, идващи от Царството на любовта.

Последно променен на Неделя, 29 Октомври 2017 17:20