XXXIII обикновена неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Какво имаме ние?

Поемали ли сте скоро голям риск в работата си? Правиш вложение и печелиш или правиш вложение и губиш. Фермерът влага средства, време и труд, а идва градушка. Предприемачът инвестира в нов бизнес, но грешно преценява пазара, конкуренцията го срива, данъците се вдигат, партньорът го измамва…

 Всеки се е озовавал в подобно трудно положение. Уж всичко си преценил, инвестирал си по най-добрия начин, но не само че не печелиш, а дори губиш. И в такъв момент трябва отново и добре да размислиш, да анализираш, но в същото време и да продължиш да работиш. Само че ако човек се страхува прекалено и не рискува, не трябва никога нищо да прави, защото, който не работи, той не греши.

Исус често ни говори с притчи, давайки ни надежда за спасение и вечен живот, изпълва сърцата ни с мир и светлина, но и неведнъж ни наставлява, поучава и изобличава нашите слабости. Евангелският откъс от първата библейска книга от Новия Завет, който слушаме днес, ни предава Неговите думи, които са по-скоро назидателни, напътстващи и поучителни, а ние, както винаги, оставаме свободни да решим как да се отнесем към тях и дали да ги приложим в живота си.

Вероятно добре познаваме притчата за талантите, в която Исус ни говори за повторното Си завръщане на земята, напомняйки ни да се подготвим добре за тази среща. Господарят, който „тръгва за чужбина“, е самият Той – Христос, Който Възкръсна, но отново ще дойде след дълго време в момента на нашата смърт или Второто пришествие. Когато и да се срещнем с Него, ще трябва да застанем пред Лицето Му заедно с уменията и дарбите, които самият Бог ни раздаде.

Тази притча е хубав нравоучителен разказ, даващ добър отговор на въпроса има ли смисъл да се стараем, или всичко е напразно, защото животът ни така или иначе е обречен на безславен край. Оказва се, че усърдието е сериозно наше задължение. Бог възнаграждава усилията и в потвърждение на това, днес ни казва: „Защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, що има“.

Какво имаме ние? Вероятно цяло състояние, ако днес е поредният ден, в който дишаме, защото Бог ни е дал дара на живота. А сигурно разполагаме и с други блага – дарби, таланти и притежания, които ни превръщат в наистина състоятелни хора.

Талантите, които притежаваме, са различни, точно както в днешното Евангелие, и някои от нас „получават пет, други два, а трети един“. Думите, с които Бог се обръща към този с петте таланта, са същите като към онзи, на който е оставил два. Причината за това е, че те са проявили еднакво усърдие и са се сдобили с еднаква печалба спрямо това, с което са разполагали първоначално. Затова и Бог ги поощрява: „Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си.“

Един от слугите обаче е получил само един талант. Честно ли е това? Не се ли случва и в живота така? Някой е по-богат от мен, друг е по-умен и има по-престижна работа, а трети е по-красив. Възможно е, но никой не е пренебрегнат от Бога. Аз също съм надарен и имам таланти, имам най-малко един. Чуваме и ясния отговор на Исус
за дарбите и привилегиите – дадени са „на всеки според силата“, а според силата значи според способностите. Не става дума за това, че някой е по-малко или повече важен и повече или по-малко обичан от Бога, а за това, че нашата надареност е различна.

Паунът, врабецът и гълъбът са птици, всяка от които притежава своя специфична красота и докато изящният паун се е превърнал в символ на царственост и величие, то врабецът и гълъбът са далеч
по-свободни и неограничени в полета си. За съжаление, третият слуга, който разполага само с един талант, пропилява и него и поради мързел или други слабости той не предприема нищо, за да умножи даденото му и понася сурово наказание за това. „Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта… а негодния раб хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.“

Колко жалко! Да имаш и да не се възползваш, а вместо това да пилееш. Вероятно всички понякога пропускаме добри възможности в живота си, които потъват необратимо в тъмната бездна на миналото. Само че колкото и да се обръщаме назад, не можем да върнем отминалите дни. Сега е важното време, в което трябва да се възползваме от всичко, което знаем и можем, при това без страх, защото Бог ни раздава уменията и дарбите с пълно доверие и тази отговорност е истинска привилегия за нас. Който работи, със сигурност греши, но много по-неправилно би било нищо да не вършим от страх, че може да сгрешим.

И с вярата ни е така – „без дела е мъртва“ – и затова трябва да действаме и ние да дадем добър плод според онова, което Бог ни е дал и с което разполагаме. Да погледнем за пореден път апостол Петър – имал е своите недостатъци, ще кажем. И самият Исус е знаел, че Петър не е съвършен, но много по-важно е, че Той е бил сигурен в неговата любов, и в крайна сметка достойният ученик оправдава Христовото доверие.

Знаейки, че милостта на Бога е по-силна от нашите слабости и че Бог ни призовава към действие, можем да продължим смело и уверено напред. И нека оставим извиненията в някой затънтен ъгъл и не викаме неволята, докато закопаваме Божиите дарове, а разгърнем талантите, с които всички сме щедро благословени!

Последно променен на Събота, 18 Ноември 2017 20:39