ХРИСТОС ЦАР 2017 PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Царете носят корони...

Думата корона има латински произход и в превод означава венец. В миналото римските победители поставяли на главата си венец от лаврово дърво като символ на богатство, сила и могъщество.

Днес, в последната неделя от литургичната година, честваме голям празник – Христос Цар на Вселената. Спасителят на света също бе увенчан с корона, само че не лаврова, а трънена, и не символ на мощ и великолепие, а на вярност до смърт към Отца във величието и силата на смирението.

Когато в обикновен разговор чуем да се споменава думата цар, за кого първо се сещаме? За Исус, наречен Христос, или може би за Симеон, Калоян, Самуил, Иван Шишман или някой друг владетел, завоювал нови територии за държавата ни, осигурил икономически подем или културен разцвет на страната ни?

Историята пази имената на крале и династии, на велики подвизи, на научни постижения: изучаването на космоса, откритията в медицината, изобретяването на компаса, парната машина, електрическата крушка, построяването на Суецкия и Панамския канал, свързващи две морета и два океана, появата на интернет, чрез който можем да изпратим съобщение до другия край на света само за миг.

Списъкът с постиженията на човечеството е дълъг, само че продължават да се водят войни заради териториални претенции и за преразпределение на уж вече разпределения свят. Колкото и учени да ангажират фармацевтичните компании, за да създават добри лекарства, нелечимите болести остават. Всичко, което човек създава, се променя, а във времето често дори и „пропада“. Много империи вече не съществуват на картата на света и много стари къщи са рухнали, неуспяващи да устоят на безмилостния ход на годините.

Икономическите режими и политическите идеологии също се сменят, в опит да се открие нова и по-добра форма на управление, но в обществото винаги остават прослойки. На земята има много царства – и всяко царство има тежки времена.

В нашето съвременно общество също. Разминаваме се с хора, които са понесли ударите на измъчващата всички криза. Често можем и да не ги забележим, оставайки в периферията на нашето внимание. Често могат да бъдат и напълно невидими за нас, които сме целеустремени в търсенето на ползите от всяко нещо. Но възможно ли е жив човек, от плът и кръв, да бъде невидим? А аз, ние познаваме ли такива хора? Със сигурност. Вероятно ги виждаме често, вероятно ги подминаваме на улицата или „неволно“ им обръщаме гръб.

Христос е Царят на царете, на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, на цялата необятна Вселена. Само че Неговото Царство не е от този свят и в него може да влезе всеки, който е блажен – и хромият, и слепият, и бедният, и болният.

Чуваме ли добре онова, което Исус казва? „Дойдете вие, благословените на Отца ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.“

Колко добре звучат тези думи и същевременно колко е трудно да бъдат приложени на практика в живота ни. Това не е емоционална и въздействаща реч на поредната благотворителна кампания, а слово, което изисква съвършена воля за живот. Няма място за заблуда и неискрено състрадание. Милосърдните дела са тези, които ни приближават до Христос. „Истина ви казвам: Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“

За кои хора става въпрос, кои са тези братя? Исус не ги посочва с пръст на улицата: ето този или онзи, а директно се отъждествява с тях. „Доколкото сте сторили това на един от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“ Царят Христос се приравнява до най-малките и най-слабите, до онези хора, които няма да срещнем на светските приеми, на които участваме с гордост и където раздават титли, категории и награди. Те няма да ни подадат визитна картичка, на която е изписано името им, но ако биха го направили, то до тяхното име невидимо ще стои и това на Исус, а Неговото Име е ключът към истинския живот и пътят към вечността.

И ние вероятно сме намерили и заемаме своето място в царството, в което живеем, и в йерархията на социалния живот, участваме в приеми и бизнес срещи, които са специални, защото контактите, които ще осъществим там, са важни за деловите ни отношения. Познаваме етикета на светските мероприятия, знаем как трябва да се облечем и как да говорим, за да направим добро впечатление и да получим следваща покана.

За другото царство, онова, което не е от този свят, протоколът изисква само сърце, изпълнено с любов. Исус даде живота си и за последния окаян грешник само от любов. И всички се нуждаем от Неговата любов, дори и да сме привидно здрави, богати и силни, защото, докато продължаваме да стоим на ръба на крехкото си съществувание, имаме нужда и от спасение. Добронамереността, търпението, състраданието, милостта и прошката ще отворят портите на Небесното царство, а там ще ни посрещне Този, Който е „Алфа и Омега, начало и край“. Животът ни е дар, спасението във вечността също. Славата и владичеството принадлежат само на Бога. Задължава ли ни Исус да вършим добро? Само ако Му позволим да царува в сърцата ни и да ни придружава с благостта и милостта си през всички дни на живота ни. А Той обещава, че „когато се завърне в славата Си“, като пастир „ще постави овцете от дясната си страна, а козите от лявата“, а дотогава ще ни дава сили чрез Духа Си, „ще подкрепя душите ни, ще ни насочва по пътя на правдата, ще помазва главите ни с елей и ще препълва чашите ни!“

Poprawiony: niedziela, 26 listopada 2017 13:28