I Адвентна Неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Адвентът - духовен будилник

Добре дошли в Новата литургична година! Навън вече се усеща духът на наближаващите Рождествени празници, улиците и сградите са украсени, преливащи светлини радостно мигат от прозорците, витрините и елхите, коледните базари са открити, въздухът е наситен с аромат на топло плодово вино и печени вурстчета.

Стелажите на сергиите са препълнени с лакомства, с традиционните за сезона щолен и джинджифилови сладки, с дървени фигурки, изобразяващи сцената на Рождество Христово и с още много и различни подаръци.

Концерти, изложби, коледна музика и филми по телевизията превръщат това време в истинско зимно чудо, което със своята неповторима магия лесно си проправя път към сърцата на хората и съвсем незабелязано и леко напълно ги завладява. Хубави дни, изпълнени с приятни мигове на трепетно очакване и вълнение! Четири годишни времена, четири сезона, всеки със своята съвършена и неповторима красота, но дните на Адвента са като отрязък от време с особен привкус и изпълнени с много уют, любов и топлина.

И ние, като всички останали, сме подвластни на тази магия и вероятно вече подготвяме домовете си и подаръците, с които искаме да зарадваме нашите близки. По стара традиция на рожден ден се дават подаръци, само че не те са акцентът на празника, а рожденикът, който е в центъра на събитието.

Днес християнският свят очаква не само деня, в който тържествено ще възпоменем Рождеството на Христос, но и деня, в който Той отново ще се завърне на земята. Времето на Адвента слива спомените от миналото с реалността на настоящето и надеждата за бъдещето, като премахва границата между тях по такъв начин, сякаш никога не е съществувала, а е била просто илюзия.

Пред очите ни вече гори пламъкът на първата свещ на адвентния венец, а това означава, че Исус е по-близо до нас повече от всякога, стои на прага на дома ни и чука на вратата ни. Готови ли сме да Го посрещнем, да Го поканим в дома си, да Му позволим да действа с пълна сила в нас и да последваме Неговите обещания?

Думите на Исус, които чуваме в днешното Евангелие от свети Марко, са последните, които Той изрича към нас, преди да започнат Неговите мъки и да бъде осъден на смърт. „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете кога ще настане времето.“

Докато се разделяме със старата литургична година, настъпва време и за равносметка. Нека си представим, че Христос идва! Будни ли ще ни намери и готови ли сме за тази среща? Какво ще направим в този момент? Ще тичаме ли в църквата, за да изповядаме греховете си, ще искаме ли прошка от някой близък, ще изпитаме ли страх, или просто спокойно ще останем там, където сме.

Днес Исус ни говори за последното време: „То прилича, както кога някой човек, отивайки в чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа и заповяда на вратаря да бъде буден.“

Ще честваме и празнуваме две свързани събития – едновременно и от миналото, и от бъдещето, и това не е случайно, защото всеки ден, който може да е последен на земята, може да е първият на небето. Няма време за губене, защото онова, което вече се е случило, изисква от нас да действаме незабавно. Веднъж осъзнали стойността на Спасението, можем да покажем с дела, че има на какво да се надяваме и наистина сме в очакване на голямо събитие, което е важно за нас.

И ние сме божии слуги, на които Бог с голямо доверие е дал да разполагат с власт, имане и работа, над които също трябва да бдим, но онова, над което трябва да бдим, е нашата чиста вяра, защото с Христовото Рождество започва и завършва историята и на собственото ни възкресение.

В тези дни на очакване и надежда нека не забравяме също, че каквото и да преживяваме, имаме мощната подкрепа на даровете на Духа, така както ни казва и апостол Павел във второто четиво: „…защото чрез Христа се обогатихте с всяко слово и всяко познание, тъй че вие не се лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа Исуса Христа.“

Понякога бдението става трудно, силите сякаш са на привършване, клепачите натежават и ни се иска да подремнем. Случва се умората да ни надвие в ежедневните трудности и изпитания, през които преминаваме, но разполагаме с Божието Слово и молитвата като два непресъхващи извора на живот и чудеса.

Първата свещ на адвентния венец вече гори, нека пламъкът й ни изпълва с надежда и нека осветява дните ни, докато очакваме Неговата светлина да се роди с пълна сила и в самите нас!

Last Updated on Thursday, 07 December 2017 22:56