II Адвентна Неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Да се приготвим, но за какво?

Адвентът е времето, в което с най-голяма лекота проявяваме милост и състрадание, вероятно защото очакването на празника Рождество Христово разпалва с невидима божествена сила във всеки от нас светлината на надеждата и вярата в доброто. В това време повече от всякога полагаме усилия да подготвим сърцата си за идващия Христос.

Това време е точно сега. Навън цари радост и празничното настроение витае във въздуха, но предколедната суматоха понякога е толкова поглъщаща, че може да измести акцента на празника, в центъра на който е най-важното събитие, случило се през цялата хилядолетна история на човечеството – Рождението на Спасителя на света.

За нас, вярващите християни, Адвентът е времето, което ни събужда и оживява, като ни напомня, че причината за щастието и надеждата, които все повече ни завладяват, е Христос. Рождението на Исус в яслите не е просто приказка, придобила световна слава и покорила целия свят със своя интересен сюжет, а история, която поставя началото на разказа за Благата вест и вечното Спасение. След първото слизане на Исус на земята светът вече не е същият. Тази история вече е написана, но все още не е стигнала своя край.

Днес в църквата палим втората свещ от адвентния венец и заедно с неговата усилваща се светлина в нас расте и надеждата. Много е важно да събудим съзнанието си, казвайки ясно на глас какво и Кого очакваме. Още в самото начало днешното Евангелие от Свети Марко ни препраща към пророчеството на Исаия и чуваме думите на Йоан: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му!“. Да се приготвим, но за какво? Всяка година през първата половина на Адвента вниманието ни е фокусирано към това да се подготвим за Второто Идване на Исус.

Толкова ли е важно това завръщане? Не можем ли просто да останем в миналото и да продължаваме да си припомняме всяка година Рождението на Исус просто като една приказка с добър край. Ние не честваме поредния милениум или златен век и не отбелязваме годишнина от царуването на Исус на земята. Нашата вяра има много по-дълбок смисъл, който откриваме в книгата „Откровение на Йоан“.

Затова, докато очакваме възпоменанието на едно минало радостно събитие, паралелно се подготвяме и за бъдещето. Метафората, с която Йоан ни описва събитията, свързващи случилото се в миналото, и онова, което ще се случи в бъдещето – времето между двете слизания на Исус на земята – е милениумът, който възпоменаваме ние.

Църквата копнее за Второто пришествие на Христос и за Съдния ден, защото той ще бъде окончателната победа над всяко зло и истинският и заслужен триумф на Исус в света. Затова си заслужава да бъдем будни – да станем свидетели и участници в тази победа. Докато всеки ден виждаме ширещата се несправедливост и силата на злото, което бушува около нас, е възможно да изпаднем в униние, да загубим вяра, казвайки си, че толкова дълго човечеството очаква този ден, и той все не идва.

Второто четиво от „Второто послание на Свети Петър Апостол“ изяснява разликата във времето за нас и за Бога: „... за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден...“

Наистина очакването – Адвентът – продължава вече повече от две хиляди години, но това е време, което Бог ни дава поради своето търпение и необятно милосърдие, за да успеем да подготвим сърцата си и да Го посрещнем готови: „Господ не се бави да изпълни обещанието си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние.“

В несигурното време, в което живеем, едно е сигурно: това чакане си заслужава, защото „според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правдата. Затуй възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни.“

Празникът Рождество Христово ще загуби и смисъл, и значение, ако не приготвим в сърцата си път за Господа. Дали този път ще бъде тясна пътека или царска алея, зависи от нас. Можем да опитаме да снижим планините от гордост, които ни притискат, отнемат въздуха и свободата ни, и да запълним долината на греховете си, идващи от сърцата ни, с Божията милост и изцеление.

„Нека приготвим пътя на Господа, прави да направим пътеките Му!“

Last Updated on Sunday, 10 December 2017 09:00