III Адвентна Неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Радвайте се винаги!

Днес пламъкът и на третата свещ на венеца искри. В неделята на радостта усилваме светлината в църквата и у дома и с колкото по-голяма сила тя заблестява, толкова повече осветява и стопля сърцата ни. Бдението продължава, но идва времето на радостта.

Днешните четива ни окуражават, а думите на апостол Павел ни ободряват, поддържат духа ни и ни насърчават. Още в самото начало, в първото четиво на днешната Трета адвентна неделя, пророк Исаия образно и метафорично ни представя картинатана правдата, която носи спасение в света. „Бедните, съкрушените по сърце, пленените, затворниците, всички могат да се радват в Господа, защото благовещението, което следва, ни облича в „спасителна одежда“.

Има радости, които плуват на повърхността на живота и бързото течение лесно ги отнася, има и други, които дълго остават в тишината и спокойствието на най-дълбоките води.

Тази неделя, както и предишната, вероятно и всяка следваща, всички ние се срещаме и отново ще се срещнем в църквата. Случайно събрани или не, идваме в търсене на истинското щастие, защото сме разбрали, че то не се крие в нито една от земните илюзии, които преследваме, а е само при Бога. Макар и понякога да се поддаваме на усещането за тъга или да попадаме в плен на отчаянието, знаем, че „тъмницата вече е отворена“ и светлината прониква в нея.

„Радвайте се винаги!“ Радостта е решение и въпрос на личен избор. Апостол Павел ни казва, че ще намерим радост, като се „молим непрестанно, благодарим при всички обстоятелства и се въздържаме от всяко зло. Радвайте се винаги!“ Той поставя акцента върху „винаги“, а това означава не само в доброто, което ни спохожда, но и във времената на кризи.

Понякога ни е по-лесно да се фокусираме върху негативните събития в живота си, отколкото да оценим всичко, което имаме. Веднъж един свещеник отишъл на посещение у богат член на своята енория. Човекът имал прекрасен дом с озеленен двор. Свещеникът коментирал красотата, която виждал, и споменал, че сигурно стопанинът на дома е много щастлив. „Да“, казал мъжът, но после с тъжно лице добавил: „Погледнете тези храсти. Плащам добри пари, за да ги поддържам, и това е, което получавам!“

След време същият свещеник посетил свой беден енориаш, чийто дом бил далеч по-скромен. Само че този път домакинът широко се усмихнал, казвайки: „Отче, дълго се трудихме, за да се сдобием с този дом. Ще го благословиш ли за нас?“ Тук радостта ни изненадва. И друг път я виждаме там, където най-малко я очакваме.

Интересно е, че Свети Павел казва: „Радвайте се винаги!“. Това не е предложение просто да се развеселим или да бъдем позитивни и да гледаме от добрата страна на нещата. Това е по-скоро заповед: „Радвайте се“, не само когато нещата вървят добре, а винаги. „Радвайте се винаги!“ Радостта изисква и е съзнателен избор. И тук възниква един още по-интересен въпрос – лесно ли е да бъдеш радостен? И по-точно, радваме ли се за деветдесет и деветте неща в живота ни, които вървят добре, или се съсредоточаваме върху единственото, което сме изгубили или никога не сме притежавали? Оставяме ли се на тъгата бързо да ни настигне, само защото сме разочаровани заради неосъществените си желания и амбиции?

Свети Павел не ни казва да чакаме да сбъднем всичките си мечти подред, преди да се радваме. Той казва: „Радвайте се винаги!“, и за щастие, дори ни обяснява как да постигнем радостта. Първото нещо, което ни казва, е да се молим. Когато нещата се объркат, сме склонни да се обезсърчаваме, но имаме напътствие: „Молете се непрестанно!“. Дори когато нещата се разпадат, и особено когато се разпадат, молете се непрестанно. Втората стъпка към радостта е благодарността: „При всички обстоятелства благодарете!“. Благодари ли апостолът, когато народът го обиди и го нападна физически? Дали благодари, когато лодката му се преобърна и той се озова в студеното море, или когато отровната змия го ухапа? Може би не веднага, но с молитва той видя Божията ръка и намеса. И благодари. След това Павел добавя нещо, което изглежда очевидно: „Въздържайте се от всякакво зло!“. Ако сте замесени в грешна дейност, няма да бъдете щастливи, няма да можете да се радвате. Поради тази причина днес трябва да чуем и гласа на Йоан Кръстител, викащ в пустинята: „Правете пътя на Господа“.

Този Адвент е поредният в живота ни, когато отново можем да изпитаме съвестта си и с добра изповед да я облекчим, за да се радваме наистина от сърце и да се развеселим!

И нека помним и занапред, че да се предадем на тъгата, е лесно, но радостта винаги е решение, което ще намерим, докато „се молим непрестанно, благодарим при всички обстоятелства и се въздържаме от всякакво зло“.

„Радвайте се винаги!“

Последно променен на Събота, 16 Декември 2017 23:23