Кръщение Господне ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Ново начало

В онези дни, в безводната област на юдейската пустиня Йоан призовавал към покаяние и обръщане и проповядвал Божието царство. Множеството се стичало към него въодушевено, за да чуе онова, което говорел, и да получи кръщение. Тълпи от хора от цяла Юдея го следвали, защото вярвали, че е пророк. Съвсем малко било нужно на Йоан, за да бъде признат за Месия, само че той не просто знаел истината, а я обичал и пазел.

Исус пристъпил във водите на река Йордан като всеки друг грешник по онова време. Кръстителят разпознава своя Бог и първоначално отказва да Го кръсти, но Спасителят настоява. Йоан знаел, че е само Предтеча и след него идва Онзи, Който е очакван от векове: „След мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обущата Му. Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свети.“

Във водите на река Йордан влизали да получат кръщение грешниците, които признавали греховете си и се надявали на опрощение. Ние сме тези, които се нуждаят от кръщение с вода и Дух. Христос, Който във всичко освен в греха стана подобен на човешкия род, се кръщава заради нас. За Него небето се разтваря и глас и Духът като гълъб свидетелстват: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение!“.

В Стария завет гълъбът символизира и е печатът на Израел. Гълъбът, носещ маслинова клонка, е първият знак след потопа, че започва нов живот. Гълъбът е вестител и носител на спасението, той обозначава присъствието на Бога. Духът, който слиза върху Христос в този ден, ще слезе отново и в онази неповторима нощ на Петдесетница като реално и осезаемо Божие присъствие и Дух на мъдростта. И тук започва ново начало на действието на църковната общност!

От този момент нататък животът на Исус няма да бъде същият, защото Кръщението Му  е повратната точка. Той никога повече няма да се върне в Назарет към обичайната дейност, която е вършил до момента. Настъпва ново време, което отменя всичко старо.

Затова е толкова важно това събитие, защото е призив към всички ни отново да размислим за това Евангелско известие към нас, в което за първи път Светата Троица ни се открива в своята пълнота и завинаги остава в нея.

Исусовото Кръщение е моментът на Богоявление. Както на небето се появява звезда, за да извести на еврейския народ и на всички езически народи явяването на Бога – „Епифания“, така и при Кръщението Господне започва обявяването на спасението, което е близо.

И за нас Кръщението е ново начало, новорождение. В Африка често новопокръстените приемат като рождена дата не деня на раждане, а  именно датата на кръщението и дори се случва, ако старец бъде попитан кога е роден, той да посочи дата отпреди две години.

И ние сме кръстени с вода и Дух и сме призвани да получим най-големия Божи дар – спасението. Ако сме искрени, ще признаем, че отчаяно се нуждаем от опрощение, защото сме слаби и грешни, но припомняйки си Кръщението на Исус, надеждата ни веднага се усилва, а пътят става по-ясен. Христовата вярност към Отца продължава дори когато Той е на път да  прекрачи границата на смъртта. Послушанието Му до кръстната смърт и Неговото смирение ни спасяват и всички ние вярваме в тази истина, но това не е достатъчно, защото трябва да опитаме да се уподобим на Този, Който, без да сме заслужили, се уподоби на нас, за да може един ден, когато се срещнем, Бог да припознае Сина си у нас с думите: „Ти си Моят Възлюбен Син, в Когото е Моето Благоволение“.


Последно променен на Събота, 06 Януари 2018 21:55