II неделя през годината PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Намерихме Месия

Кой е Исус Христос? Така зададен, този въпрос вероятно предизвиква досада и раздразнение у нас. Разбира се, че ние знаем не само кой е Той, а сме запознати и с обстоятелствата около Неговото раждане във Витлеем и целия Му живот.

Знаем коя е майка Му и кой е земният Му баща, хората, които Го отгледаха и обгрижваха с любов, тревожиха се за Него, когато Не го намериха в продължение на няколко дни, а най-накрая Го откриха в храма. Знаем, че Исус е Син на Бога и Възкръсна от смъртта, само че има разлика в това да знаеш и да бъдеш убеден, и да вярваш.

Тогава въпросът е кой е Христос за нас? Познаваме ли добре Този, Който ни спасява и какво място Му отреждаме в живота си?

В онези далечни дни, в които Исус живееше на земята, сигурно е било по-лесно за учениците да повярват в Неговата Божествена природа, защото те са имали щастието лично да Го познават, но истината е, че да имаш силна вяра и тогава е било точно толкова трудно, колкото е и днес, а може би дори и повече, защото по онова време израелският народ не очаква месия,  който да донесе мир, а да бъде силен политически водач и да реши проблемите им, като възстанови Израел и обедини нацията.

В миналото евреите най-често се обръщали към Исус с „Учителю“, защото виждали в Него религиозен водач, духовен наставник или един от пророците. Днес също познаваме хора, за които Христос е основател на една от най-големите религии и духовен учител, донесъл в света ново учение на благочестието и любовта.

Колкото и да е важна ролята на учителя да бъде наставник, той  не е Спасител и ние инстинктивно усещаме това, защото докато  хлопаме на вратата на Бога, не Го наричаме „Учителю“, а казваме „Господи, помилвай ме!“

Исус много често ни говори с притчи, но днешното Евангелие фокусира вниманието ни върху Неговата същност и начина, по който Го възприемаме. Да, ние знаем кой е Христос и с какво ни дарява Той,
но по-важно е как се отнасяме към тази благодат, приемаме ли я и споделяме ли я с други.

Иван знае кой е Исус - Този, който си заслужава да бъде споделен с другите и не запазва това знание само за себе си, а с готовност казва и на другите: „Иван стоеше, и двама от учениците му. И като се вгледа в Исуса, който вървеше, рече: „Ето Агнецът Божий“. Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Исуса... Един от двамата, които бяха чули за Исуса от Иван и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симон Петър. Той пръв намира брата си Симон и му казва: „Намерихме Месия…“ И заведе Го при Исуса. А Исус, като
се вгледа в него, рече: „Ти си Симон, син Йонин; Ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък).“

„Намерихме Месия.“ Колко сила има в тези думи! Те са основата, върху която Петър и Андрей ще градят, защото те намериха това, от което се нуждаят и тръгват след Него и ще Го следват до край.

Същите нужди имаме и ние. Търсим не само спасение, искаме да намерим и утеха, и упование и затова днес сме дошли в църквата.

Знаем, че за да се спасим, ни трябва опрощение на греховете, а вероятно често имаме усещането, че сме сгрешили и въпреки че полагаме много усилия, понякога не успяваме да устоим в моменти на изпитания и изкушения. Никой не е съвършен, но в Неговото Свято Име получаваме прошка, защото намерихме Месия. И понеже Го намерихме, вече Го следваме.

Петър и Андрей бързо осъзнават, че Христос е Този, с когото искат да останат, но не за кратковременно приятелство, а завинаги. Те намериха Този, който ги познава – „Ти си Симон, син Йонин; Ти ще се наречеш Кифа“. Той познава и нас, знае не само имената ни, но е преброил и космите на главата ни. И не на последно място те намериха Този, който ще ги промени. Готови ли сме и ние като тях за промяна?

Можем ли да си представим да приемем някой за толкова значим в живота си, че да тръгнем след Него като Петър и Андрей, обръщайки гръб на всички норми, приети за нормални, извършвайки голям подвиг? Не е и нужно, защото Бог ни познава по-добре от нас самите. Та нали Той ни сътвори и раздаде щедро талантите ни – на едни даде призвание да Му служат в Църквата, на други – да създадат добри семейства и неуморно да отглеждат децата си, на трети – професия, с която да помагат или да правят света по-красив.

Каквото и да е нашето призвание в живота, и ние можем да кажем: „Намерихме Месия“. Вероятно всички сме усещали Неговия поглед върху себе си, как Му отговаряме, следваме ли Го неотклонно и готови ли сме да Го споделим с някой друг?


Poprawiony: niedziela, 14 stycznia 2018 23:34