III неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Да надскочиш собствения си ръст

„Величието на човека е в мисълта“ – думи на големия математик, физик, писател, теолог и религиозен философ Блез Паскал. Според друг именит мислител и учен енциклопедист – Рене Декарт – „не е достатъчно да имаш добър ум, най-важното е да го използваш добре“, а според Аристотел „мисълта заедно с действителността представлява самата истина“.

Спомняме си и думите на апостол Павел: „Да обикнем Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с всички сили!“, т,е. в шумната реалност, в която живеем, разумът е точно толкова важен, колкото е и любовта, защото търсещият Бога „в мислите си трябва да стане подобен на Христос“.

Минавало ли ви е понякога през ума, че лесно биха могли да бъдат откраднати мислите ни, когато вятърът на ежедневните грижи и суета ги отвява далече от Бога и когато съзнанието ни потъва в дълбините  на отчаянието или кратковременната радост, обременено от чувства и емоции, оплитащи като в мрежа крехката ни душевност. Мислите управляват живота ни, а съзнанието ни създава царството, в което живеем.

Още в първото четиво си припомняме онази легендарна история, в която по заръка на Господа пророк Йона призовава към покаяние живеещите в езическия град Ниневия, предричайки им гибел. Само
че унищожението не идва, защото ниневийците повярвали на думите му: „... обявиха пост и облякоха се във вретище, мало и голямо, и покаянието им донесе спасение“. Във второто четиво апостол Павел също ни навежда към размисъл за неумолимия ход и преходността на този свят, който би могъл да ни увлече не с естествената си и благодатна красота, а да ни подмами с фалшивия и грозен образ на живот, в който ценностите не съществуват.

В началото на днешното Евангелие, като продължение на призива от миналата неделя,  Исус се обръща към хората, проповядвайки покаяние и благовестие: „Времето се изпълни и наближи царството Божие: покайте се и вярвайте в Евангелието!“.

Чуваме ли добре тези думи – не с ушите си обаче, а със сърцето си, или ни се струва, че Той говори на някой друг, на този, който в момента седи зад мен, или още по-вероятно има предвид онзи грешник, който дори не ходи на църква.

Покаяние означава осъзнаване и то започва единствено с промяна в мисленето под въздействието и силата на Духа, защото да изобличиш самия себе си, означава да надскочиш собствения си ръст, нужно е смирение и духовна бедност. Каещият се е прозрял и намерил дълбокия и истински смисъл на живота си, който винаги е търсил, а плачът и сълзите, проляти искрено и от съжаление заради осъзната вина, изпращат и най-закоравялото сърце на прага на Небесното царство.

Когато Исус повиква братята рибари – Петър и Андрей и Яков Зеведеев и Иван, те веднага захвърлят мрежите, оставят близките си и тръгват след Него. Тук, в Словото, е използвана думата веднага и това изобщо не е случайно, защото пътят към Бога за всички ни е различен. За някои е по-кратък, за други е и дълъг, и стръмен, но едно остава непроменящо се във времето – Неговият нестихващ призив към нас.

И ние сме като тези ученици, които търсеха Бога и дълбоко в себе си усещаха крещяща нужда веднага да отговорят на призива на Исус, защото Неговата покана не противоречи на най-съкровеното човешко желание, което вълнува всяка душа, а именно да бъде близо до Бога и да усеща осезаемо Неговото присъствие.

Вероятно на всекиго от нас му минава мисълта, че те са поели твърде голям риск, тръгвайки по този нов и непознат път. Никой от тези четирима ученици не прави този избор от отчаяние или за да се спаси от бедността, а по-скоро всеки от тях оставя „добре платена“ работа.

И тук нашите разсъждения трябва да спрат, защото вместо да мислим за това какво са загубили, трябва да се съсредоточим върху онова, което са спечелили.

Исус им казва, използвайки техния рибарски език: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци“. И обещанието Му се изпълнява. Петър ще направи първия голям улов още с първата проповед, която изрича на Петдесетница. Три хиляди души се кръщават, след като чуват Неговата проповед, и това е истински и грандиозен успех – и то не мигновен и мимолетен, а такъв, който никога няма да изгуби своята слава, а ще трае цяла вечност.

Ако се върнем към думите на апостол Павел от Второто четиво, че животът е кратък, ще осъзнаем, че те са не просто обикновено клише, използвано в ежедневието, и ако ги приемаме, биха могли да ни дадат добра насока, защото „образът на тоя свят е преходен“ и „времето се изпълни и наближи царството Божие“, затова: „Покайте се и вярвайте в Евангелието!“.


Последно променен на Неделя, 21 Януари 2018 23:32