IV неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Борба

Всяка епоха идва със своя дух, всяко време има своята динамика, всяка книга носи знание и всяко нещо има своите критици. Често и мненията са различни. Светът не е прозаичен и животът не е постановка, дори и да е интерпретиран като една голяма сцена, на която героите сме ние. Съществена разлика между театралната и голямата сцена на живота е, че в реалността няма репетиция, а настоящият миг никога няма да се повтори, дори и да е решаващ и съдбоносен, а нашите съдби са важни за Бога.

Доколко вярваме в това? За да вярваш на някого, трябва да го обичаш. Така и вярата ни в Христовото учение се отмерва през любовта, която изпитваме. Освен това вярваме на думите на Бога, защото вярваме, че и Той ни обича. А този, който чувства, че е обичан от Христа, чува и Неговия глас, защото Бог непрестанно се обръща към нас.

Бог ни говори по различни начини. Докато преминаваме многообразни периоди от живота си, и ние отговаряме различно. Зависи – дали сме в годините на разцвет, в младостта ни, или вече сме на прага на старостта, дали сме радостни, или чувстваме тъга, болни ли сме, или здрави. Едни и същи думи в различен контекст нямат равна сила и въздействие върху нас.

Бог е един и същ вчера, днес и утре, но нашата нагласа и възприемчивост се променят във времето. Това, от което се нуждаем сега, не е същото, което ще търсим след двайсет години, а може би дори и след няколко месеца.

И Евангелието възприемаме по различен начин. Колкото и пъти да го четем, различно докосва сърцето ни, но както движението на реката е живо и не спира, така и Исусовите думи не губят нито смисъла си, нито своята сила да ни карат да се замислим.

Днешното Евангелие ни припомня онзи момент, в който Исус среща в синагогата човек с нечист дух, който извиква към него с думите: „О, какво имаш Ти с нас, Исусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.“

Мястото е Капернаум, а денят е събота и това предполага, че човекът в синагогата е там по това време, защото се е подчинявал на еврейските закони – „Тора“, и най-вероятно на външен вид е изглеждал съвсем нормално, без някой да подозира, че нещо с него не е наред. Но вътре той не е „чист“.

Това може да се каже за всеки един от нас, който чувства, че все още не е напълно здрав духовно и не е светец.

А Исус отвръща: „Млъкни и излез из него!“. Думите на Исус и действието Му като отговор са предизвикателство пред всички ни и ясно показват, че е възможно все още някъде да грешим, хвърляйки светлина върху най-тъмните и добре прикрити места от живота и душите ни. Молитвата и изпита на съвестта ще ни помогнат да разкрием кои сме, като начало поне пред себе си, а Бог ще ни избави от всяка гибелна заблуда, ако Му позволим.

Дали това, което чуваме днес, не разтърсва съзнанието ни или може би дори ни обижда? Не заслужаваме ли повече уважение за това, че сме положили много усилия в старанието си да бъдем добри християни,
че да бъдем отъждествявани с човека в синагогата с нечистия дух? Да няма някаква грешка? Този човек наистина ли стои вътре и изглежда „нормално“, не е ли по-логично да стои отвън и да изглежда безумно?

Не стига, че преживяваме несправедливости, но и сами да се подлагаме на критика?

Всички имаме мечти, копнежи и желания, които са израз на онова, в което вярваме, и надали някой от нас иска да страда. Ние сме търсачи на истината и доброто и Бог чрез доброто и истината ни укрепва, въпреки че понякога има тежки събития в живота ни и въпроси, които остават без отговор. И докато преминаваме през всякакви изпитания, Бог ще ни „разтърсва“ по една-единствена причина – за да ни освободи от товара и да ни изцели, превръщайки ни в светците, които ни е призовал да бъдем.

„Но Исус Му запрети като рече: „Млъкни и излез из него!“ Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.“

Този човек е освободен чрез „разтърсване“, чрез конвулсия, защото злото в него е преодоляно, а това не е лесно.

Не е лесно и за нас да превъзмогнем егото си и дори и най-слабата си привързаност към греха. Само Бог чрез благодатта на своята сила и Дух може да ни помогне в тази борба – чрез молитвата, тайнствата и  набожностите и, разбира се, съпътствани с нашата вяра, а промяната, която ще настъпи у нас, със сигурност ще ни разтърси, но и ще ни даде живот, в който живеещият в нас Христос ще става все по-голям, докато ние ще ставаме все по-малки.

Да помислим за това още днес, защото настоящият миг никога няма да се повтори, а нашите съдби са важни за Бога. Доколко вярваме в това и каква е любовта ни към Този, Който ни донесе това „ново учение“ и „Който и на нечисти духове заповядва и те Му се покоряват“!


Последно променен на Неделя, 28 Януари 2018 01:19