V неделя през годината PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Търсението

„Не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник?“ С тези думи на Йов започва днешното първо четиво. Разбираме, че Йов преживява тежки дни, нощем го мъчи безсъние: „Кога лягам, думам си: „Кога ще стана?“. А нощта се провлича и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори. Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.“

Струва ли ви се познато? Дни, които завършват без надежда. Всички сме се приближавали до ръба на отчаянието, но проблемът на Йов е, че той не познава Исус. Той е в беда и не знае как да продължи. Какъв е този проблем, който го мъчи и къде има лек за него? Има, но лекът за всяка трудност и мъка ще се появи векове по-късно.

От друга страна, в днешното Евангелие чуваме, че „мнозина, които страдаха от разни болести“, знаят, че Исус може да им помогне. Сред тях е и тъщата на Петър, която „лежи от огница“. „Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави и тя им прислужваше.“

„А привечер по заник слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс и целият град се бе събрал пред вратата. И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове…“

Всички, които са дошли, са болни и се нуждаят от лекар, но по-важното тук е, че след срещата с Исус те оздравяват и се променят напълно, при това до степен, при която животът им преди става коренно различен от живота след. Те се превръщат в нови хора и всеки около тях е в състояние да забележи тази разлика, защото тя е очевидна. Очевидна е и промяната при тъщата на Петър. Преди да срещне Исус, тя лежи, повалена от тежка болест, а след това оздравява и дори прислугва на гостите.

Често, когато чуем само да се споменава името на Исус, веднага го свързваме с някакво чудо. Вода се превръща във вино, хлябът се умножава, мъртви оживяват, болни оздравяват, неми проговарят, глухи прочуват, слепи проглеждат, хроми прохождат, бесове си отиват, страданието изчезва.

Хората, за които слушаме в днешното Евангелие, до момента също не са щастливи, защото имат проблем, който е сериозен и е превзел съзнанието им, но срещата с Исус в този ден ще промени съдбата им.

Преди тази среща те най-вероятно се намират в състояние на отчаяние и безнадеждност, точно като Йов от първото четиво, а след това ще ги познаем като новите хора от Капернаум.

Всички ние срещнахме Христос в живота си по един или друг начин и Той несъмнено ни е променил, защото вече не сме същите. Имаме своята история и лоши спомени преди и новия живот, който започнахме след като Го познахме.

Но от тук нататък накъде? В живота ни вероятно неведнъж е имало промяна и оздравяване, но по какъв начин после продължаваме напред? Градим ли трайни отношения с Бога? Означава ли, че след като сме
се запознали с Исус и сме изцелени, повече нямаме нужда от Него? Дали нашата среща с Него не е еднократна?

„Целият град се бе събрал пред вратата“ – тези хора търсят Бога, осъзнавайки своята слабост. И Бог също ни търси, иска да присъства в живота ни и често стои и хлопа на вратата ни. От нас зависи дали ще Го поканим да влезе, ще чуем ли онова, което ще ни каже, ще Му позволим ли да ни промени из основи, отвътре, или просто ще Го задържим на вратата като посетител, с Когото разговаряме от учтивост, но не се осмеляваме да допуснем в дома си?

Тези, които „страдаха от разни болести“, идваха при Него в търсене на изцеление. И ние искаме лек, „копнеем за сянка“ като Йов и търсим отмора в Божествения мир, като „наемник, който чака края на дните си“.

В нашата общност от вярващи често говорим помежду си за Христос, но можем ли да кажем, че Го познаваме и по-точно познаваме ли силата на Неговото Възкресение? Непрекъснато Го молим за нещо, днес имаме един проблем, утре друг и така до безкрайност, защото на земята все нещо ни липсва. Винаги ще имаме затруднения, преминавайки през различни житейски изпитания. Познали ли сме в действителност в живота си силата на Възкресението, с която само Той ни дарява, и вярваме ли, че чрез Него сме свободни от всяка участ? Има спасение и има радост, дори когато сме загубили всяка надежда. Единственото, което трябва да научим, е да вървим заедно с Него във всеки един от дните си.

Ако Йов имаше привилегията като нас да може да познава Евангелието, то тогава най-вероятно нямаше да чуем думите, с които оплаква терзанията си днес.

Какво да направим, за да не оставаме в състоянието на отчаяние, в което днес намираме Йов? Просто да не спираме! Да продължаваме да се молим, да вярваме, да четем Библията, да участваме редовно в тайнствата, като не забравяме, че ние разполагаме с думите на Исус и те са достъпни за нас всеки ден, в който ще храним душата си с Неговото слово. Имаме Евхаристията, в която Той ще ни укрепи със Своето осезаемо и живо присъствие. Имаме и тайнството Помирение, в което с милост ще излекува раните ни.

И нека помним – там, където е Исус, злото изчезва. „И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести и изгони много бесове.“

Poprawiony: sobota, 10 lutego 2018 22:58