VI неделя през годината ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Прокажен

Бедният прокажен понася две големи страдания – от една страна, тежката болест, разяждаща плътта му, а от друга, изолирането от обществото. В миналото такава е била съдбата на всички прокажени – да бъдат прокудени от населените места и да живеят в отделна общност поради заразния характер на това страшно заболяване.

В първото четиво днес ясно чуваме правилата, според които се отнасят с прокажените: „И тъй, който е поразен от проказа и отделен според мнението на свещеника, да раздере дрехата си и главата му да бъде открита и да бъде забулен до устата и да вика, че е нечист. През всичкото време, докле трае раната му и е нечист, да живее сам вън от стана.“

В Стария Завет на проказата се гледа като на Божие наказание заради извършени грехове и затова към онези, които са болни, не се проявявало нито съчувствие, нито милосърдие.

Прокаженият от днешното Евангелие дори няма право да бъде на мястото, на което е Исус. Той спазва дистанция, когато се приближава към Него, казвайки: „Ако искаш, можеш ме очисти“. Можем ли да си представим в какво отчайващо положение се намира този човек? Той знае, че е нечист, знае, че ще умре, и чувства, че Единственият, който може да го очисти физически и духовно, е Христос, но понеже е нечист, не се осмелява дори да Го доближи.

За да го докосне, Исус трябва да протегне ръката си: „А Исус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: „Искам, очисти се!“ И след тези Негови думи проказата веднага се махна от него и той стана чист.“

Това докосване е изцелително, но по-важното в случая е, че Исус не просто го доближава, а и докосва. Защо? За Него е достатъчно да каже само една дума, за да оздрави когото и да било.

Докосва го, защото е забранено. „Искам, очисти се!“ С тези думи Той елиминира всяко социално изключване и завинаги унищожава категорията чист и нечист. Христос ясно показва, че за Бога не съществуват нечисти хора.

Прокаженият се спасява не само от болестта, която изгаря тялото му, но и от самотата, в която е хвърлен безмилостно от обществото, което вярва, че страданията му са отплата пред Бога. Сега той отново
ще може да бъде сред хората, да види семейството си, приятелите си и ще може да живее пълноценно.

Всички ние сме устроени да живеем в общност като отделни и различни части на едно цяло, функциониращи в синхрон точно като в една биологично кодирана и неделима система, каквато са органите в човешкото тяло. Затова не бива да подценяваме никого, нито да изолираме по какъвто и да е критерий хора, които са в неравностойно положение.

На базата на каква заслуга този прокажен се очиства? На никаква. Законът е променен завинаги от Законодателя на Вселената по силата на любовта.

Голямата новост, която Исус показва, е, че онова, което религията учи до момента, не е истина, а именно, че човек първо трябва да се очисти и тогава да се осмели да приближи Бога, защото всъщност е точно обратното – приближаването до Бога очиства човека и това е радостната вест, която Христос донася на цялото човечество – Бог не изключва никого от Своята любов.

Тези хубави думи за безграничното Божие милосърдие и любов чуваме не за първи път в живота си. Как обаче на практика можем да се възползваме от тях? Имаме ли изобщо ние нещо общо с прокажения от днешното Евангелие, като за щастие не сме болни от такава страшна болест? Защо да се интересуваме от съдбата на един „нещастник“?

Защото със сигурност има друга болест, която ни мъчи и ни отвежда до същото отчаяние като това на прокажения или до тежката мисъл, че нямаме право да доближаваме Бога, защото сме нечисти.

Но какъв би бил отговорът на Бог към всеки, който се чувства така? Достатъчно е да изречем с вяра „Ако искаш, можеш ме очисти“ и ще разберем колко ценно е нашето доверие за Небесния ни Баща, когато в тежки моменти на изпитания Го търсим с упование и надежда за помощ, вместо да бързаме да се предаваме на отчаянието.

И както казва апостол Павел във второто четиво: „Ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете!“. Разбира се, че Бог е до нас не само в трудностите, но и в радостта, когато „ядем и пием и се веселим“ заедно в нашата общност.

В нашето ежедневие всички се грижим за дома си, за да го направим хубав и уютен, честваме семейни празници, сгодяваме се и се женим, веселим се, празнуваме и понякога тъгуваме, но истински вярващи сме, ако всичко обичайно вършим с благодарност и упование, с доверие и молитва.

Затова нека смело да молим Бога да ни благослови и изпълни сърцата ни с любов, за да бъдем не само Негови подражатели, но и свидетели и жив знак на Христовата светлина и спасение в този често сложен и объркан свят!

Последно променен на Събота, 10 Февруари 2018 23:03