Великия Пост 2018 PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Великия Пост 2018

Послание на Папа Франциск за Великия Пост за 2018 година.

«И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта»   (Мaт. 24:12).

Скъпи братя и сестри,

Пасхата на Господ отново идва при нас! Всяка година, за да се подготвим за нея, Божието Провидение  ни поднася Великопостния период като «свещенодействащ знак за нашето обръщане». Постът известява и поднася възможността  да  се върнем при Господ с цялото си сърце и с целия си живот.

Тази година чрез това Послание аз отново искам да поканя цялата Църква да изживее това време на благодатв радост и истина; и го правя като се оставям да ме вдъхнови един израз на Исус в Евангелието
на Матей: «И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта» (24:12). Тези думи са изказани в контекста на Христовата проповед за края на времето, произнесени в Йерусалим на Елеонския хълм, именно там,  където ще започне Страданието на Господ.  Исус в своя отговор на един от Неговите ученици известява огромната скръб и описва ситуацията, в която общността на вярващите би могла да се окаже: изправена пред болезнени събития, някои лъжепророци ще измамят много хора, чак дотам, че почти да угасне милосърдната любов в сърцата, която всъщност е центъра на цялото Евангелие.

Лъжепророци

Нека послушаме този пасаж и да се запитаме: с какви черти ще се представят тези лъжепророци?

Те са като  «змиеукротители», което ще рече че използват човешките емоции,  за да доведат хората до робство, за да могат после да ги водят, където пожелаят. Колко Божии чеда са се оставили да ги съблазни атракцията на временните удоволствия, която са приели за щастие! Колко мъже и жени живеят очаровани от илюзията
за богатство и пари, която всъщност ги превръща в роби на печалбата или на низки интереси! Колко хора живеят, като си мислят, че са си самодостатъчни  и така попадат в капана на самотата!

Другите лъжепророци са тези «шарлатани», които предлагат прости и незабавни решения  на страданията  с лекове, които обаче се оказват напълно неефективни: на колко млади хора се предлага фалшивия лек
на дрогата, отношенията от типа «използвай и захвърли», лесни печалби, но нечестни!  Колко други са се потопили в един изцяло виртуален свят, където взаимоотношенията изглеждат по- лесни и по-бързи,  за да се окажат  по-късно трагично безсмислени!  Тези мошеници, които предлагат безполезни неща, като същевременно лишават от това, което е най-ценно: достойнството, свободата и способността да се обича. Това е измамата на суетата, която ни кара да се надуваме като пауни… за да завършим като обект на подигравка;  а след подигравката не можем да се изправим отново. Това не е учудващо, защото  дяволът, който винаги е «лъжец и баща на лъжата» (Иоан. 8:44), представя злото като добро, фалшивото като истинско, за да смути сърцето на човека.  Ето  защо  всеки  от нас е призван да разграничи в своето сърце и да проучи дали е заплашен от лъжите на тези лъжепророци. Трябва да се научим да не се придържаме към незабавното, повърхностното, но да разпознаваме това,  което оставя в нас добро и трайно впечатление, защото то идва от Бог и наистина е за наше добро.

Студено сърце

В своето описание на ада, Данте Алигиери представя дявола седнал върху леден трон; той живее в студенината на задушената любов. Тогава да се запитаме:  как милосърдната любов изстива в нас? Кои
са знаците, които ни предупреждават, че съществува риск любовта да угасне в нас?

Това,  което загася любовта - е преди всичко алчността към парите, «коренът на всички злини» (1Тим 6:10); тя е последвана от отказа от Бог и така от отказа да намерим в Него нашето утешение, предпочитайки нашето разочарование пред утехата на  Неговото Слово и Неговите Тайнства. Всичко това се преобразява  в насилие срещу тези, които считаме за  заплаха на нашата собствена «сигурност»: било то, детето, което ще се роди, възрастен болен човек, неочакван гост, чужденец, но също така и ближният, който не отговаря на нашите очаквания.

Сътворението,  то също става мълчалив свидетел на изстиването на милосърдната любов: земята е отровена от отпадъците изхвърлени  поради небрежност или интереси; моретата, те  също са замърсени, но за съжаление трябва да поглъщат и останките от многобройните корабокрушения на принудителните миграции; небесата  – които
в Божието намерение пеят за Негова слава – са набраздени от машини, които сипят инструменти на смъртта.

Любовта изстива също в нашите общности. В Апостолическия Призив Evangelii Gaudium, аз се опитах да дам описание на най-очевидните знаци за тази липса на любов. Ето ги: егоистична леност, безплоден песимизъм, изкушението за изолация и ангажираността в безкрайни братоубийствени войни, светският манталитет, който ни кара да търсим само привидното и така намалява мисионерското дръзновение.

 

Какво да правим ?

Ако констатираме в нас или около нас знаците, които току-що описах, това,  което Църквата, наша Майка и учителка  ни предлага в това Постно Време, с горчивия понякога хап на истината или със  сладкото изцеление на молитвата, милостинята и постенето.

Посвещавайки повече време на молитвата  ние позволяваме на сърцето си да открие нашите тайни лъжи, чрез които се самозалъгваме и заблуждаваме, за да можем да потърсим най-накрая утехата в Бог. Той е нашият Отец и пак Той иска да ни даде живот.

Практикуването на милостиня  освобождава от алчността и помага да се открие, че другият е мой брат:  а това, което притежавам никога не е само мое. Колко бих искал милостинята да може да стане за всички истински начин на живот! Как бих искал ние като християни да следваме примера на Апостолите и да разпознаем в способността за споделянето на благата си с останалите конкретно свидетелство за общението, което ние живеем в Църквата. В тази връзка подкрепям насърчението на Свети Павел, когато се обръща към коринтяните  за даренията в полза на общността на Йерусалим: «За вас е полезно това дело» (2Кор.  8:10). Това важи още повече за Постното време, в което много организации събират дарения в полза на Църквите и хората в затруднения. Но колко бих искал в нашите ежедневни взаимоотношения във всеки брат, който ни помоли за подкрепа ние да откриваме призив на Божието Провидение: всяка милостиня  е повод да се съдейства на Божието Провидение за подкрепа на Неговите чеда; ако Той си послужи с мен днес, за да помогне на един брат, как утре Бог не би се притекъл
на помощ и на мен в нужда, Той, който не се оставя да бъде победен в щедростта?

Постенето най-накрая намалява силата на нашата враждебност, то ни обезоръжава и се превръща в чудесна възможност  за израстване. От една страна, той ни позволява да изпитаме това, което изживяват бедните и гладните. От друга страна, той е израз на нашия собствен духовен глад и жажда за Божия живот. Постенето ни пробужда и ни прави внимателни към Бог и към ближния, то пробужда волята да се подчиняваме на Бог, който единствен може да насити нашия глад.

Бих искал също така да разширя моята покана и извън границите на Католическата църква, и да достигна до всички вас, мъже и жени на добрата воля, които сте открити за Божия глас. Ако и вие, като нас  сте засегнати от разпространението  на греха по света, ако сте загрижени за студа, който парализира сърцата и действията, ако вие също констатирате намаляването  на  усета за обща човечност, обединете се  с нас, за да можем  заедно  да  призоваваме Бог, за да  постим  заедно, а с нас и вие да дадете това, което можете, за да  подкрепим нашите братя!

Пасхалния огън

Каня специално членовете на Църквата да тръгнат с дръзновение по този път на Постното Време, подкрепени с милостиня и молитва. Дори ако понякога  ни изглежда, че милосърдната любов гасне в много сърца, то това не може да се случи в сърцето на Бог. Той винаги ни предлага нови възможности, за да можем да започнем да обичаме отново.

Инициативата «24 часа за Господ», която ни кани да честваме Тайнството Помирение по време на Евхаристийно обожаване и тази година ще бъде благоприятен повод за това. През  2018 година, тя ще се проведе в петък 9 март и събота 10 март вдъхновена от думите на Псалм 129: «Но в Тебе е прошката» (Псалом 129:4). Във всички Епархии, ще има най-малко една църква отворена 24 часа непрекъснато, която ще поднесе на верните - възможността за евхаристийно обожаване и светопричастна изповед.

По време на бдението в нощта на  Пасха, ние ще изживеем отново дългоочаквания обред на Пасхалната свещ: излъчваща  «нов огън», светлината постепенно  ще прогони мрака и ще освети литургичното  множество. «Нека светлината на Христос, възкръсваща  в славата да разсее мрака на нашето сърце и нашия дух», за да можем всички ние да изживеем опита на учениците от Емаус, като слушаме Словото на Господ и като се храним с евхаристийния Хляб това да позволи на нашето сърце да запламти отново с вяра,  надежда и милосърдна любов.

Благославям ви от все сърце и се моля за вас. Не забравяйте да се молите за мен.       

Папа Франциск                                                                     /www.kae-bg.org/

Last Updated on Wednesday, 14 February 2018 07:34