I постна неделя ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Administrator   

Рисувай отново!

Веднъж един художник бил нает да изрисува фасадата на църква. За да извлече по-голяма печалба за себе си, той имал навика да разрежда боята, но се случило така, че докато почти завършвал своята работа, изведнъж чул ужасяващ гръм от небето, което сякаш се разтворило и от него се изсипало огромно количество дъжд в разразилата се буря, а вятърът буквално го повалил на земята.

Когато накрая успял да вдигне погледа си към небето, отправил въпрос към Бога: „Господи, моля Те, прости ми и ми кажи какво да правя сега?“ А отговорът бил кратък: „Рисувай отново и повече не разреждай боята!“

На прага на Великопостното време вероятно всички имаме усещането, че Бог отново ни дава шанс за ново начало, да поправим старите грешки, да тръгнем по нов път, да размислим или дори просто казано: „да спрем да разреждаме боята“.

За нас, вярващите християни, този период от годината е много повече от възпоменание на интересна история, можеща да послужи като добър сюжет за филмова репродукция, която художествено пресъздава събитията от живота на Христос, такива, каквито светът ги познава преди и по време на Неговото Разпятие и Възкресение, а е време, което символизира онзи най-мъчителен отрязък от нашето битие, свързан с трудностите и изпитанията, през които преминаваме в собствения си живот, с ограниченията и лишенията, които търпим, с доближаването ни до смъртта или изгарящата болка от загубата на близките ни хора, но също и време на духовно израстване и победа над греха, усилване на надеждата и упование в Бога и не на последно място – възтържествуването и триумфа на чудото на вечния и неприкосновен живот и радостта на небесния рай.

Човешката природа остава тайна. Раждаме се човешки същества, но се превръщаме в истински хора едва когато станем съзнателни. Бог ни е дарил с разум, който ни моделира до последно, променя мислите и чувствата ни и ни помага да съзряваме, а докато учим всекидневно нови и нови житейски уроци и преминаваме различни тестове под формата на изпитания, ние не спираме да укрепваме духовно.

Първото четиво из книгата „Битие“ ни напомня, че Бог сътворява човека като свой приятел и съюзник, а междувременно човекът е този, който „изневерява“, падайки в плен на греха. И тогава потопът идва,
за да унищожи и изкорени злото на земята. Ной и семейството му са единствените, които оцеляват, и ето че след страшното събитие, Бог сключва завет с него: „Ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството подир вас, и с всяка жива душа, която е с вас… няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.“

Толкова ясно се вижда Божията загриженост за човека. Той сключва завет с цялото човечество. От една страна, имаме един Всемогъщ и съвършен Бог, чрез Когото всичко е сътворено и без Когото нищо нямаше да съществува, и от друга – човекът с неговите ограничени възможности – ненадежден и непостоянен, а често и неверен и неблагодарен. Вечният Бог сключва завет със слабия и грешен човек – договор, при който човекът получава много – Божията помощ и защита, а Бог какво може да получи в замяна, след като всичко Му принадлежи?

Божият интерес е само нашето добруване. Дали осъзнаваме това и разбираме ли тази истина? Не е и нужно, просто трябва да се доверим! Това е тайна – тайната на Божията любов, за която ни разказва „Книгата на живота“.

Самият Исус не се оттегли напразно в „пустинята“, за да понесе изкушенията на глада, славата и властта, и в този смисъл постното време е „режим“, който се отнася до изпитанията, които обаче „подмладяват духа“. Битката е време на духовно и физическо „обучение“, време на каляване, започвайки с Авраам, Мойсей и други патриарси, а на края и самия Христос. След изкушенията всички станаха „нови“ хора, готови за нова мисия. В изпитанията човекът преживява различни атаки, но накрая като Мойсей и Авраам ще види един по-красив свят.

Понякога Бог иска от нас да направим само малка крачка, за да ни даде голям тласък. Не става въпрос за наказание. Постът и жертвата не са наказание, нито презрение към света и тялото. Чрез малката саможертва на поста човек се тренира да бъде по-устойчив към раните в живота.

Всички преминаваме изпитанията на Адам, но въпросът е дали ще излезем от изкушението като Нов Адам или като паднал Адам. Целта е да станем новият Адам и да бъдем „нови хора“.

В днешното Евангелие от Марко Исус ни казва категорично: „Времето се изпълни и наближи царството Божие; покайте се!…“, т.е. не отлагайте, обърнете се сега и веднага в този момент и променете в живота си всичко онова, което си заслужава да бъде променено! Всеки от нас добре знае в сърцето си какво трябва да променя – ненавист към някого или омраза, себичност, зависимост или най-обикновена леност.

А накрая идва и най-хубавото: „И вярвайте в Евангелието!... защото докато се борим и изхвърляме вън от себе си всяко зло, продължаваме да бъдем Божии избраници и Негови любимци, понеже Той сключи завета си с нас само и единствено заради неугасващата и непобедима сила на любовта!

Последно променен на Събота, 17 Февруари 2018 17:12