II постна неделя PDF Print E-mail
There is no translation of this article

Двете планини

След дълги години на очакване един мъж се сдобил със син, а Бог иска от него да го пожертва. Това е добре познатата библейска история на Авраам. Поставен пред тежко изпитание, той действа радикално и според старозаветното разбиране за Божията справедливост, която и Йов изразява в своите мъки: „Бог дал, Бог взел! Благословено Името Господне!“, Авраам се приготвя да върне Божието Богу и да загуби онова, което толкова обича – сина си Исаак.

Какво се случва със завета, който сключва с Бог? Нали самият Той му обещава, че потомството му ще бъде неизброимо като пясъка по морското дъно и звездите на небосвода?

Авраам знае, че от Този, Който е Всемогъщ, е получил дара на живота и богатството си, а също и че Бог не може да бъде задължен с обещания. Затова той прави това, което Бог изисква от него: „Вземи едничкия си син Исаак, когото Ти обичаш… и го принеси в жертва всесъжение…“, и тръгва към планината Мория, за да го върне на вечния Дарител.

Трудно ни е дори да си го представим. Това ли е Божието благословение и обещание? Вероятно и ние сме зашеметени всеки път, когато си припомняме тази история и едновременно с това, притихнали от възхищение към смирението, с което Авраам потвърждава по неповторим начин своята вяра.

До последно и докато сърцето му буквално кърви, чувайки думите на сина си Исаак, който вижда жертвеника и дървата и пита: „А къде е жертвеното агне?“, Авраам остава верен към Бога и с това си действие праотецът на нашата вяра доказва, че ясно разбира библейската духовност и истината за самите нас, за скромното положение, в което се намираме пред Бога и в света, и че всичко, което имаме, просто ни е дадено даром.

И какво се случва после? Бог, разбира се, не остава равнодушен към това потвърждение. Ако кажем, че възнаграждава Авраам за верността, няма да е вярно, защото Той всъщност ще му даде онова, което вече е обещал в сключения завет, но преди това ще го изпита дали е достоен съюзник в този завет.

Тази история наистина завършва „добре“, но какво се случва в нашия живот, когато Бог поиска от нас същото като от Авраам? Когато ние се изправяме пред стена от страдания и болка, докато се чувстваме нещастни и уязвими, докато изпитваме страх и преживяваме мъка, за която нямаме никакво обяснение, а само въпроси, сред които особено настоява един – защо?

Защо не успях да си взема изпита? Защо не ме приеха да уча в по-престижен университет? Защо изгубих работата си? Защо ми изпращаш тази болест? Защо Бог ни изправя пред тази „стена на плача“, защо допуска да ни обземе този мрак? Колко много са моментите, в които Го молим да се смили над нас и да ни помогне, и колко много ни се иска да ни благослови с богатство и потомство като това на Авраам – безбройно като пясъка по морското дъно или необятния брой на звездите.

Само че възможно ли е за нас да бъдем така твърди като Авраам, докато преживяваме трудности или непрестанно започваме да питаме: Защо, Господи, защо? Нали сме Твои деца, нали ни обичаш, не Те ли почитаме достатъчно? Заслужаваме ли това? Защо, Господи, защо?

В днешното Евангелие си припомняме Преображението Господне, когато   Исус влиза в друго измерение на реалността. Понякога действителността има повече лица, погледнати от различен ъгъл, но точно нееднаквите и разнолики изображения, показващи и друг образ, разкриват пълната картина.

Можем ли да си представим Христос без Преображението и Авраам без това изпитание на вярата, в което ще докаже своя стоически героизъм във вярата?

И в този смисъл Авраам също като Христос се преобразява пред очите ни, когато разбираме, че най-важното за него е не онова, което усеща, не онова, което вижда, обича и за което сърцето му страда – едничкия му син, а именно това, което не вижда – Бога, от Който всичко произлиза.

Исус познава своите ученици така, както днес познава и нас. Избира трима от тях – Петър, Яков и Йоан, за да им се разкрие в напълно различното измерение на Своето Преображение. И ние, подобно на тях, имаме нужда да познаем този Негов възвишен образ, за да ни дава сили и кураж.

Самото споменаване на високата планина в Библията е запазено за необикновено, извисено, величествено и дори свръхчовешко действие. Затова не е изненада, че учениците ще чуят глас, който казва: „Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте!“.

Често изпитваме остра нужда да чуем тези думи, така както се нуждаем някой да ни упъти, търсейки вярната посока. Исус е Единственият, Който знае пътя, по който ще мине Месията, затова и казва на учениците Си: „да не обаждат никому що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. И те удържаха тази дума, питайки се един други, що значи това: „да възкръсне от мъртвите“.

Това, което Христос, всъщност казва е, че пътят към живота минава през смъртта.

Много въпроси „защо“ на земята остават без отговори. Насилие, тероризъм, войни, катастрофи, болести, бедност и бедствия ежедневно отнемат човешки животи, но въпреки това животът е по-силен от смъртта и си заслужава да бъде изживян със смисъла, който носи. Исус ни показа такъв живот, докато преминаваше през пустинята, устоявайки на изкушенията, и достигна планината на Преображението.

За онези тримата, които Го видяха Преобразен, и това събитие не бе достатъчно и не бе гаранция, която да ги накара да направят правилен избор, водещ към истинския живот.

И с нас се случва същото. Виждали сме Го Преобразен в слава, но понякога забравяме това и губим надежда, а погледнато в контекста и в хода на Постното време, Преображението е призив към нас да се опитаме да „преживеем“ този живот по възможно най-добрия начин и в най-чистия му и светъл облик, само че веднага възниква въпросът докога? До следващата изповед или най-добре до Възкресение? А после?

Всъщност дотогава, докато се научим да отделяме поне малко от залъка си, за да дадем на някой друг един комат хляб или дори само чаша вода и докато видим Божието царство и цялата истина в нейната неподправена пълнота, а докато се лутаме в пустинята и търсим опора, със сигурност ще намерим думи като тези на апостол Павел, които да ни дадат насърчение и кураж: „Ако Бог е с нас, кой ще е против нас?“

Last Updated on Sunday, 04 March 2018 06:15