III постна неделя PDF Drukuj Email
Wpisany przez Administrator   
Brak tłumaczenia artykułu

Божият храм

Живеем на територията на Стария континент, известен със своето богато културно наследство, а да пътуваме е вероятно любимо преживяване за всички ни. Едва ли някой от нас би отказал екскурзия в Европа, независимо дали да ще тръгнем в посока към колосалните шедьоври на Ренесансова Италия, или изящната Франция.

Често разходките сред забележителности включват посещението на множество църкви, в които откриваме истински произведения на изкуството, останали ни като завещание от талантливи художници, скулптори и архитекти.

Спиращи дъха фасади като тази на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция или симфонията от стилове на базиликата „Саграда Фамилия“ в Барселона, пищни декорации като на базиликата „Свети Петър“ в Рим или византийския облик на базиликата „Сан Марко“ във Венеция, прочута и със своите златни мозайки, готическата Кьолнска катедрала и църквата „Свети Стефан“ във Виена, „Нотр Дам“ в Париж и още много примери – всички уникални със своята средновековна, барокова или готическа красота.

Божият храм обаче не е само сграда, пък било то и най-красивата католическа църква с изящна архитектура и богата декорация. Всеки, който строи храм на Бога, иска той да бъде забележителен, най-великото творение на живота му, да впечатли Бога и затова повечето църкви са плод на огромно старание и вдъхновение. Но лесно ли е да впечатлиш Онзи, Който е Създател на цялата Вселена?

Спомняте ли си деня, в който започна строежът на тази църква? И защо беше построена тя? Отговорите на този въпрос могат да бъдат различни и изненадващи, но все пак тази сграда има едно основно предназначение – да бъде храм. Тя не е построена като банкетна, конферентна, заседателна, изложбена, концертна или театрална зала, в която нашата роля да се свежда само до това да бъдем културни зрители на драматични постановки.

Този храм има точно предопределение. Той е посветен на Бога, Който обичаме, и е построен с една основна цел – да ни подпомага да градим отношенията си с Него, но забележете, нашите отношения, не моите и твоите, а нашите, защото общността ни не е нищо повече от едно голямо семейство, озовало се тук в търсене на доброто и пътя към спасението.

Извън времето на редовните богослужения, когато обикновено всички се събираме, се случва понякога да дойдем тук с желание да постоим сами, оставайки в тишина, и да споделим с Бог нашите мисли, радостта или тревогата, които са ни обзели, или най-личните си и съкровени молитви. Има много моменти, в които това желание буквално ни завладява, защото храмът със своята неповторима безметежност ни привлича с непреодолима сила.
Но защо ли?

Защото Бог присъства тук осезаемо. Това е нашият молитвен дом, напомнящ, че Той, Който Възкръсна и победи смъртта, е Вечен и е сред нас, изпълвайки със святост това място. Затова и поведението ни става почтително в мига, в който пристъпваме този праг и коленичим пред Христос, присъстващ в Табернакула – „Дарохранителницата“.

В знак на уважение мъжете свалят шапките си в храма и с респект всички преминаваме тихо покрай онези, които се молят, опитвайки се да не прекъсваме техния личен разговор с Бога. И всичко това, защото чувстваме, че това място е необикновено, това е Божият дом, храмът на Господа.

Съвсем разбираем е начинът, по който Исус реагира, когато „идва в Йерусалим и намира в храма продавачи на волове, овци и гълъби, и менячи на пари седнали. И като направи бич от върви, изпъди от храма всички, също и овцете и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури. И на гълъбопродавците рече: „Вземете това от тук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.“

Това място не е тържище, мол или банка, то е свято и сега Исус го вижда осквернено, а това унищожение на светостта е ужасна обида към Бога. Затова и Той избухва в гняв. А юдеите отговориха и Му рекоха: „С каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?“ Исус им отговори и рече: „Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна.“

А юдеите Му рекоха: Тоя храм е граден четирийсет години, та Ти ли в три дни ще го въздигнеш?

Той обаче говореше за храма на тялото Си. А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той бе говорил това и повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Исус.“

Тази е Христовата реалност. Божият храм всъщност е много повече от една сграда. Всеки един от нас получи дара на Светия Дух по време на Кръщението и сега е жив храм, в който Бог присъства. Какви дейности се извършват в този вътрешен храм? Макар и радикален, този въпрос е фундаментален, а в дните на Великопостното време – и особено актуален. Постът ни е нужен всяка година, за да изпитаме, почистим и променим всичко онова, което не е достатъчно добро, а се случва вътре в нас.

Божият израз на Самия Него и Вечната Му Дума съзиждат в нас здравите стени на вътрешния ни храм, а Тялото и Кръвта на Христос в Светото Причастие ни превръщат в хората, които сме – тези, които желаят да Му подражават. А този земен храм е скъп и ценен за Бога, затова нека продължим да го съграждаме с живите камъни на радостта, любовта и светостта!

Poprawiony: niedziela, 04 marca 2018 06:19